КРИБ настоя работещите в бюджетния сектор сами да поемат осигуровките си.
Позицията е изложена в отворено писмо до премиера Румен Радев и председателите на парламентарните групи. Организацията призовава депутатите да подкрепят внесени законодателни предложения за промяна на сегашния режим.
Според председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев мярката трябва да бъде въведена „сега и веднага“, без поетапен преход.
Аргументът: равнопоставеност с частния сектор
Работодателската организация твърди, че сегашният модел създава неравнопоставеност между частния и обществения сектор.
Според КРИБ редица бюджетни служители исторически са били освободени от лични вноски, когато възнагражденията в публичния сектор са изоставали значително от тези в частния.
Организацията смята, че това основание вече е отпаднало.
Домусчиев твърди, че служителите в бюджетната сфера вече имат по-високи нетни заплати от работещите в частния сектор и трябва да понесат част от тежестта на фискалната ситуация.
КРИБ не иска компенсация през заплатите
В писмото си КРИБ настоява евентуалната промяна да не бъде компенсирана чрез увеличение на бюджетните заплати.
Според работодателската организация подобен подход би обезсмислил ефекта от мярката и няма да помогне за ограничаване на дефицита.
КРИБ определя поетапното въвеждане като прекалено „мека“ мярка в условията на висок бюджетен дефицит.
Бюджетният контекст
Искането идва на фона на натиск върху публичните финанси.
По предварителни данни бюджетният дефицит към края на май достига 2.5 млрд. евро, или 2.0% от прогнозния БВП.
Фискалният съвет го определя като най-високата стойност за този период на годината от 2007 г. насам.
Правителството вече обяви, че работи по мерки за повишаване на събираемостта и ограничаване на разходите.
Какво е действащото положение
При частния сектор осигурителните вноски се разпределят между работодателя и работника.
При държавните служители моделът е различен. Осигурителните вноски не се разпределят между осигурител и осигурено лице по същия начин, а се поемат от бюджета.
Именно тази разлика КРИБ определя като привилегия.
Промяната обаче изисква законодателно решение и преценка за ефекта върху доходите, администрацията и бюджета.
Възможни последици
Ако предложението бъде прието без компенсация, нетните доходи на засегнатите служители ще намалеят.
Фискалният ефект за бюджета би зависел от обхвата на мярката — кои категории служители ще бъдат включени, от коя дата и при какво съотношение между лични и работодателски вноски.
Възможни са и синдикални реакции, защото промяната би засегнала пряко разполагаемия доход на част от заетите в публичния сектор.
Дебатът тепърва предстои
Темата вероятно ще стане част от по-широкия спор за бюджета, дефицита и размера на държавната администрация.
КРИБ твърди, че общественият сектор трябва да понесе своята част от тежестта на кризата.
Окончателното решение ще зависи от парламента и от това дали кабинетът ще включи подобна мярка в бюджетния пакет.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари