Стоян Мавродиев е задържан в Белград. Новината звучи като успех за българските власти: бивш ръководител на държавна банка, издирван във връзка с разследване за кредит от близо 150 милиона лева, вече е намерен. Но преди държавата да си припише победа, трябва да си спомни две други имена, които също минаха през Белград: Цветан Василев и Никола Николов – Паскал.
Трите случая не са еднакви. Обвиненията са различни, доказателствата са различни, процесуалният им резултат е различен. Общото е друго: когато трябва да се търси отговорност от фигури, свързвани с огромни публични щети, политическо влияние или организирана престъпност, българското правосъдие твърде често се оказва принудено да чака пред вратата на сръбските институции.
А Белград вече не е география. Белград е симптом.
Арестът на Мавродиев не е финал, а изпит
Мавродиев не е случаен банкер. Той е бивш председател на Комисията за финансов надзор и бивш изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие — институция, създадена да подпомага икономиката, малкия и средния бизнес, а не да се превръща в удобен кредитор на добре свързани едри играчи.
Той е обвиняем по разследването за кредита от близо 150 млн. лв., отпуснат през 2019 г. от ББР на „Роудуей кънстракшън“ — дружество, свързвано с Румен Гайтански – Вълка. След непогасяването на заема самата държавна банка придобива контрол върху дружеството по силата на залог. Това е сухата финансова формулировка на една много по-проста обществена реалност: рискът от решение, взето в държавна банка, е останал за сметка на държавата.
Мавродиев беше издирван от 2024 г. Сега е намерен в Сърбия. Но задържането му не е възмездие и не е доказателство за вина. То е само възможност делото най-сетне да стигне до фаза, в която обвиняемият да бъде изправен пред български съд.
Тъкмо тук започва неприятното сравнение.
Цветан Василев: когато Белград се превърна в крайна спирка
През септември 2014 г. Цветан Василев се предаде на властите в Белград, след като беше обявен за издирване във връзка с разследването около фалита на КТБ. България поиска екстрадицията му. Последваха години на съдебни процедури, отменени решения, нови разглеждания и чакане.
Краят е известен: през 2022 г. сръбският съд окончателно отказа екстрадицията, а Василев остана в Сърбия със статут на политически бежанец.
Това беше тежък провал за българската държава независимо от обясненията кой е виновен — сръбските власти, българската прокуратура, качеството на внесените материали или политическата токсичност на делото КТБ. Фактът е, че централната фигура в най-големия банков срив в най-новата ни история не беше върната в България, за да участва лично в процеса срещу себе си.
Случаят „Василев“ показа, че задържането в Белград може да бъде само първият кадър от десетилетна сага, завършваща не с отговорност, а с недосегаемост.
Затова днес около Мавродиев няма място за триумфализъм. Българските власти трябва да бъдат оценявани не по снимката от ареста, а по това дали ще успеят да го върнат, да внесат годно обвинение и да стигнат до съдебен резултат.
Паскал: върнат, признал вина и наказан условно
Случаят с Никола Николов – Паскал показва другата възможна развръзка.
Паскал беше задържан в Белград през септември 2024 г. във връзка с разследването за организирана престъпна група за контрабанда, по което обвиняеми бяха още бившата директорка на Агенция „Митници“ Петя Банкова, бившият главен секретар на МВР Живко Коцев и други лица. След продължителна процедура и период на домашен арест в Сърбия, през август 2025 г. Николов беше екстрадиран в България.
На пръв поглед това е успешният сценарий: издирваният е намерен, върнат и подведен под отговорност.
Само че през март 2026 г. Паскал сключи споразумение с прокуратурата, одобрено от Софийския градски съд. Той се призна за виновен и получи наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода условно, с четиригодишен изпитателен срок, както и глоба от 25 000 лв.
Това вече не е въпрос към Сърбия. Това е въпрос към България.
Как така човек, описван години наред като една от ключовите фигури в контрабандата на цигари, е върнат след международно издирване и шумна операция, а държавното обвинение приема финал с условна присъда? Какво точно е получила прокуратурата в замяна? Какъв е общественият ефект от подобно правосъдие — възпиране или уверение, че дори големите случаи могат да приключат меко, стига обвиняемият да съдейства в правилния момент?
Паскал беше върнат. Но самото връщане не се превърна непременно в убедителен знак за строго и равнопоставено правосъдие.
Три случая, три предупреждения
Сравнението между Василев, Паскал и Мавродиев не е в това, че са обвинени в едно и също. Не са.
Цветан Василев е свързан с делото за КТБ и остана в Сърбия след окончателен отказ за екстрадиция. Никола Николов – Паскал беше върнат в България и вече има одобрено от съда споразумение с условна присъда. Стоян Мавродиев тепърва трябва да премине през процедурата по екстрадиция, а вината му не е установена от съд.
Общото е моделът: първо публичен скандал с огромен обществен залог, след това изчезване или пребиваване извън България, после задържане в Белград и накрая дълго чакане дали изобщо ще има съдебна развръзка, която гражданите могат да разпознаят като справедливост.
При Василев държавата не успя да го върне.
При Паскал го върна, но прие условна присъда.
При Мавродиев предстои да разберем дали ще видим правосъдие, или поредната дълга процесуална история, в която скандалът остарява по-бързо от делото.
По-тежкото при Мавродиев: става дума за държавна банка
Има една причина случаят „Мавродиев“ да бъде особено чувствителен.
КТБ беше частна банка, макар сривът ѝ да причини огромна публична цена. При Паскал става дума за твърдения за контрабанда и корупция в държавната система. Но при Мавродиев става дума пряко за управление на държавна банка и за кредит от близо 150 млн. лв., отпуснат от институция, която принадлежи на българските граждани.
Тук общественият интерес не е абстракция. Всеки лошо управляван публичен лев е загубена възможност за фирма, която действително има нужда от развитие; за инвестиция, която действително създава работни места; за държавна политика, която действително служи на обществото.
Ако разследването докаже, че държавна банка е била използвана в ущърб на обществения интерес, това няма да бъде просто банково престъпление. Това ще бъде диагноза за начина, по който публичната власт е била превръщана в частен ресурс.
Държавата няма право на още един белградски провал
Задържането на Стоян Мавродиев е важна новина. Но то не е основание за самодоволни декларации, нито за политически трофеи.
Българската прокуратура и правителство имат далеч по-тежка задача: да представят убедително и навреме искането за екстрадиция; да покажат, че делото е изградено върху доказателства, а не върху медиен шум; да гарантират публичност за обществения интерес, без да нарушават презумпцията за невиновност; и ако Мавродиев бъде върнат, процесът срещу него да не потъне в отлагания, сделки и институционална амнезия.
Защото гражданите вече са виждали и двата провала: обвиняем, който остава в Белград, и обвиняем, който е върнат само за да получи твърде мек финал спрямо мащаба на обществените очаквания.
Истинската новина не е, че Стоян Мавродиев е арестуван в Сърбия.
Истинската новина ще бъде, ако този път българската държава успее да стигне докрай.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари