Проблемът всъщност е по-скоро на политическо ниво, ниво държавни политики и концепции, защото държавата от десетилетие изпитва неудобство да направи цялостна стратегия за жилищна политика. Това каза в интервю пред БНР Надежда Цекулова от БХК за децата и семействата им, принудени да напуснат незаконно построените си домове.
В "Преди всички" тя коментира проучване на БХК за последиците от т. нар. евикции, принудително изгонване на хора от незаконни постройки – изселване, на хората които обитават незаконни къщи когато държавата или общината смята да разруши къщите с намерение да възстанови законността.
Изследването е по повод 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия. И БХК акцентира върху децата, засегнати, когато единствените им домове биват разрушени, защото са незаконни.
Цекулова посочва, че изгонването остава проблем на пряко засегнатите и частично на общините и населените места където се случват:
"Но няма държавна политика, която да търси решение на този проблем. Това е видимо в широк мащаб, последните препоръки от Комитета по правата на детето, публикувани през 2024 г., съдържат точка, в която се подчертава, че страната трябва да вземе мерки, за да осигуряване на нормална жилищна среда за деца в бедност."
Според нея това, което е видимо като систематична практика, се оказва, че "държавата е много по-строг блюстител на реда, когато трябва да се разрушават единствените домове на малоимотни хора, най-често от ромски произход, отколкото, когато трябва да се разрушават ваканционни домове на заможни хора". И като аргумент на тезата си даде пример с незаконните постройки във варненското Баба Алино.
"И хора, които не са били принудително изгонени, знаят, че когато отделят детето от позната среда, това предизвиква някаква драма. Проектът, по който проучваме тези дългосрочни последици върху децата и възрастни, се фокусира върху "Захарна фабрика" от 2025 г., когато бяха разрушени домовете на над 60 семейства. Това е големият проблем, че държавата отнема на тези, най-често бедни, хора единствената връзка със социализацията на техните деца и не им предлага почти нищо в замяна", обясни Надежда Цекулова.
И съобщи, че за съжаление държавата, няма регистър или систематизирана информация да отчита, че всяка година семейства са подложени на евикция и на какво са подложени децата.
Информацията е на БНР.
Вашите коментари