В гората над Варна, недалеч от курорта Златни пясъци, е израснал жилищен комплекс, който институциите вече определят като незаконно построено селище. В местността „Баба Алино“ Община Варна установява 104 построени или строящи се сгради, за които няма издадено нито едно разрешение за строеж от общинската администрация.
Комплексът заема над 100 декара и включва 36 поземлени имота. Сред постройките са десетки двуетажни къщи, многофамилни жилищни сгради и благоустроени пространства. Става дума не за единичен незаконен строеж, а за мащабен жилищен проект, изискващ финансиране, организация, инфраструктура, продажби и продължително присъствие на терен.
В центъра на случая стои украинският предприемач Олег Невзоров — основател и публично лице на строителната корпорация КУБ, която самата определя проекта в „Баба Алино“ като своя инвестиция. Компанията отхвърля обвиненията и твърди, че е действала въз основа на документи и административни процедури. Но официалните проверки, прокурорските производства и въпросите за общественото и политическото влияние около Невзоров очертават история, която излиза далеч извън рамките на обикновен строителен спор.
Предприемачът, който обяви Варна за свой втори дом
Олег Невзоров е роден в Одеса и е свързан с украинския строителен бизнес чрез корпорация КУБ. На сайта на компанията той е представян като неин основател и собственик. След началото на войната в Украйна Невзоров постепенно прехвърля значителна част от публичното си присъствие към България.
В собствено изявление от май 2026 г. той заявява, че от март 2022 г. Варна е негов „втори дом“. Компанията му се рекламира като дългосрочен инвеститор в града, който създава работни места, подпомага украински бежанци и развива модерни жилищни проекти.
Сред рекламираните проекти е Forest Club, свързан от КУБ с инвестициите ѝ в района на Варна. Именно около строителството в „Баба Алино“ обаче този образ на отговорен инвеститор влиза в пряк сблъсък с установеното от българските институции.
Когато компания, представяща се като международен и социално ангажиран строител, се оказва свързана с повече от сто сгради без разрешение, въпросът вече не е само какво продава рекламата. Въпросът е какво е било построено, с какви документи и под чий институционален поглед.
104 сгради, нито едно разрешение
На 26 май 2026 г. Община Варна обявява резултатите от проверка в местността „Баба Алино“. Според кмета Благомир Коцев на територията на комплекса има 104 строящи се или вече построени сгради, като за нито една от тях няма разрешение за строеж, издадено от общината.
Общината посочва, че типичният модел на строителство включва 24 двуетажни къщи с разгъната застроена площ от около 280 квадратни метра всяка. Освен тях има многоетажни жилищни сгради и значително благоустрояване на територията.
Тези числа поставят неудобен въпрос: как е възможно такъв комплекс да бъде построен без държавните и общинските органи да го спрат навреме?
Сто и четири сгради означават години работа, достъп на строителна техника, електроснабдяване, водоснабдяване, охрана, реклама, нотариални сделки и клиенти. Незаконното селище не е било скрит бараж или пристройка зад ограда. То е било развиващ се жилищен проект, достатъчно видим, за да привлече купувачи, но очевидно недостатъчно видим за ефективна навременна намеса на контролните институции.
Гората, която се превърна в строителна площадка
Случаят е още по-тежък, защото теренът има история на горска земя.
Министерството на земеделието съобщава, че имотът първоначално е бил държавна собственост, а през 2005 г. е заменен срещу частен имот. След замяната теренът става частен, но за него продължава да действа законова забрана за промяна на предназначението, приложима към такива горски имоти.
Министерството твърди още, че още на 26 октомври 2023 г. Регионалната дирекция по горите във Варна е извършила проверка след сигнал. Проверяващите са установили не само сеч, но и строителни дейности в имот, за който съществува забрана за промяна на предназначението. За случая са били уведомени Община Варна, полицията, прокуратурата и ДНСК.
Този факт променя смисъла на скандала. Ако институциите са били уведомени още през 2023 г., а през 2026 г. на място вече има над сто сгради, проблемът не може да бъде обяснен единствено с действията на частен инвеститор. Той включва и продължително административно бездействие.
Регионалният министър Иван Шишков използва израза „организирана слепота“, за да опише как строителството е било допуснато да се разрасне. Това определение е политическо, но описва реалната обществена тревога: някой е строил, някой е продавал, някой е подписвал или не е проверявал, а държавата е реагирала, когато комплексът вече е бил факт.
Съмненията за документи, които превръщат новото в старо
Най-тежките въпроси около „Баба Алино“ не се отнасят само до строителството, а и до документите, използвани във връзка с него.
Апелативната прокуратура във Варна съобщава за четири действащи досъдебни производства. Едното е за евентуални престъпления на длъжностни лица, които може да не са изпълнили служебните си задължения, за да осигурят имотна облага на другиго.
Второ производство разследва съзнателно използване на неистински официални документи — удостоверения за търпимост, представени пред кадастъра и общинската данъчна администрация през януари и февруари 2026 г.
Трето разследване е свързано с декларации, според които постройки в „Баба Алино“ били изградени преди 31 март 2001 г. Подобно обстоятелство е ключово, защото би могло да бъде използвано за признаване на определени строежи като търпими, вместо като ново незаконно строителство.
Четвъртото производство е за незаконна сеч на 41 дървета от горския фонд през юли 2024 г.
Към момента прокуратурата не е обявила лично обвинение срещу Олег Невзоров. Това трябва да бъде подчертано ясно. Неговото име е централно за публичната история на инвеститора и проекта, но наказателната отговорност следва да бъде установена чрез разследване и съд, а не чрез предварителна присъда в медиите.
Също толкова ясно обаче трябва да бъде казано, че става дума за сериозно разследване на възможен механизъм, чрез който нови сгради са могли да бъдат представяни като стари, за да бъдат вписвани, декларирани или продавани.
Защитата на КУБ и документите за съседен имот
КУБ отхвърля твърденията за незаконна дейност. В официалната си позиция компанията заявява, че проектът ѝ е бил развиван въз основа на административна и документална история на имотите, че действа законно и че случаят се използва за политически атаки срещу инвеститора.
Компанията настоява спорът да бъде решаван чрез документи, а не чрез публични обвинения. Това е легитимна позиция за всяка страна в подобен казус.
Проблемът е, че документите, показвани публично от инвеститора, също попадат под съмнение. Проверка на bTV установява, че част от строителните документи, представяни в защита на законността на проекта, се отнасят до съседен имот, а не до терена в „Баба Алино“. Регионалният министър също коментира, че чрез смесване на различни имоти може да се създава объркване около законността на строежите.
Така защитната теза на КУБ не отговаря на основния въпрос: има ли разрешения за строеж за установените от общината 104 сгради? Официалният отговор на Община Варна засега е категоричен — няма.
Посланикът и публичната близост: фактите и спекулациите
Около Невзоров има и друга чувствителна линия — отношенията му с украинската общност във Варна и публичните му пресечни точки с посланика на Украйна в България Олеся Илашчук.
Проверимият факт е следният: през 2025 г. КУБ публикува информация за свое участие като партньор и дарител на „Украински дом Варна“. Според публикацията компанията финансира наема на седеметажна учебна сграда за украински деца. На събитие по повод началото на учебната година присъства и посланик Олеся Илашчук, а в същата публикация е цитирано изявление на Олег Невзоров.
Това показва публична връзка между бизнеса на Невзоров, организация от украинската общност и дипломатическото представителство на Украйна. То показва и как КУБ е изграждала обществен образ във Варна — не просто като строителна компания, а като благодетел и партньор на украинската диаспора.
Този контакт обаче сам по себе си не доказва политическо покровителство, дипломатическа защита или намеса на посланика в строителния казус.
След избухването на скандала се появиха твърдения, че Невзоров може да се е укривал в украинското посолство или да е търсил защита там. Посланик Олеся Илашчук ги определи като фалшиви и заяви, че мисията действа изключително според дипломатическите и консулските конвенции и българското законодателство.
Общото публично присъствие на Невзоров и посланика в обществена инициатива е документиран факт. Твърденията за укриване, извеждане или неправомерна дипломатическа намеса остават недоказани и не могат да бъдат представяни като истина без официални доказателства.
Общественият въпрос обаче остава: когато предприемач се утвърждава като видим благодетел и влиятелен член на общност, дали това му осигурява достъп, доверие и институционална снизходителност, които обикновеният инвеститор не би получил?
Политическата следа в Украйна
Преди да се превърне в разпознаваем инвеститор във Варна, Олег Невзоров е направил опит да влезе в местната власт в Украйна.
Данни от местните избори през 2020 г. в Украйна показват, че Олег Володимирович Невзоров е бил кандидат за ръководител на Таировската община в Одеска област, издигнат от партията „Перемога Пальчевського“ — „Победа на Пальчевски“. В изборните материали той е описан като безпартиен предприемач, номиниран от формацията.
Важно е да се отбележи какво този факт доказва и какво не доказва.
Невзоров не е бил кандидат на партията „Опозиционна платформа – За живот“ — ОПЗЖ, една от най-разпознаваемите проруски политически сили в Украйна преди пълномащабната руска инвазия. В същата местна надпревара ОПЗЖ е имала отделен кандидат. Следователно не би било коректно Невзоров да бъде представян като политик на ОПЗЖ.
Но също така е факт, че той е приел номинация от партията на Андрей Пальчевски. Украинското издание Texty.org.ua определя кампанията на Пальчевски като пример за маскиране на руски пропагандни послания зад популистки лозунги. Изданието документира редовното му присъствие в телевизионните канали ZIK, NewsOne и 112, свързвани с Виктор Медведчук, както и разпространяването на тези, близки до руските пропагандни линии за Украйна.
През 2023 г. украинското гражданско движение ЧЕСНО включва Андрей Пальчевски в своя „Регистър на предателите“, като го определя като проруско публично лице.
Тези данни не доказват, че самият Невзоров е споделял проруските позиции на Пальчевски, нито че е участвал в незаконна политическа дейност. Те обаче очертават важен политически контекст: предприемачът, който по-късно развива значимо присъствие във Варна, е търсил изборна власт в Украйна чрез формация, чийто лидер е свързван от украински наблюдатели с проруска реторика и медийната среда около Медведчук.
Не само чужд инвеститор, а български институционален провал
Изкушаващо е целият скандал да бъде сведен до фигурата на Олег Невзоров — чуждестранен предприемач, дошъл във Варна и свързан с незаконно застрояване в гората.
Но тази версия би била непълна.
Невзоров и КУБ дължат публичен отговор за проекта, който компанията признава като своя инвестиция. Те дължат обяснение на купувачите, вложили средства в имоти, които днес са определяни като незаконни. Дължат и отговор какви документи са използвани, кой ги е предоставил и как са били проверявани.
Но „Баба Алино“ не би могло да съществува в този мащаб без български институции, които или са бездействали, или са реагирали твърде късно, или са допуснали административни процедури, от които проектът е могъл да се възползва.
Институциите са били уведомени за строителство и сеч още през 2023 г. Въпреки това комплексът е продължил да се разраства. Документи са били подавани пред кадастъра и общината. Имотите са били декларирани и продавани. Граждани са купували домове и са поемали кредити.
Следователно основният въпрос не е само кой е Олег Невзоров. Въпросът е кой му е позволил да бъде толкова успешен инвеститор в проект, който днес държавата нарича незаконен.
Заключение
Олег Невзоров е украински предприемач, превърнал Варна в център на своя бизнес и публичен образ. Компанията му е инвестирала в обществена видимост, в контакти с украинската общност и в проекти, представяни като модерно и отговорно строителство.
Днес обаче името му е свързано с „Баба Алино“ — комплекс от 104 сгради без разрешения за строеж според Община Варна, разположен върху територия с горски режим, около който прокуратурата разследва неистински удостоверения, неверни декларации, незаконна сеч и евентуално длъжностно бездействие.
Към момента няма публично обявена присъда или лично обвинение срещу Невзоров. Но вече има достатъчно официални факти, за да се зададе въпросът за неговата отговорност като лице на инвеститора и за отговорността на институциите, допуснали един частен проект да се превърне в незаконно селище.
„Баба Алино“ няма да бъде приключен случай само със събарянето на сградите. Истинският край ще настъпи едва когато стане ясно кой е строил, кой е подписвал, кой е бездействал и кой е извличал полза от това бетонът да стане повече от гората.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари