Твърдението за двете Българии – тази на Бузлуджа и онази на Орлов мост, е пресилено. България е прекалено малка, за да бъдат изолирани в чист вид социалните контакти на повечето българи.
Просто почти всеки от нас има приятели, познати и даже роднини и на единия протест, и на другия.
Проблемът не е толкова в разделението на българите, колкото в ескалиращата непоносимост вътре в политическия елит. А тя от своя страна се подхранва от факта, че олигарсите в България са оформили ясно различима фронтова линия, която няма нищо общо с нормалната конкуренция.
За никого не е тайна, че те са се хванали за гушите и се мразят искрено и лично.
Ако протестът е предимно мирен, то в отношенията между българските олигарси даже насилието е мека дума. Само допреди десетина години те се избиваха. И въобще не е сигурно, че и сега няма да започнат да се отстрелват.
В крайна сметка, протестите “за” или “против” Правителството, все още може да бъде контролирани. Повечето хора, които защитават каузите си са разумни хора, а платените протестиращи просто го правят по задължение.
Битката между българските олигарси, обаче, е съвсем друга.
Захранва се от животинска омраза и първичен страх за собствения им скъпоценен живот. В началото движещата сила на тази война може и да е била алчността, но краят е обвит в неподправен страх!
А най-лошото е, че самите протестиращи(и от двете страни) не са нищо друго освен заложници в битката на живот и смърт между българските олигарси.
Колкото до правителството на Пламен Орешарски то е само повод в тази битка.
Нищо повече!
Антон Луков
Вашите коментари