Единственият телевизионен дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров преди президентския балотаж очерта две различни представи за това как трябва да функционира държавният глава – без обаче да покаже непреодолима пропаст между кандидатите по всички ключови въпроси.
Разговорът по БНТ на 29 октомври премина през ролята на президентската институция, външната политика, войната в Украйна, сигурността в Черно море, отношенията със Северна Македония, служебните кабинети, бюджета, медиите и президентските помилвания.
Две различни представи за президентството
Още началото на дебата показа основната линия на противопоставяне.
Андрей Гюров представи президентската институция като инструмент, който според него не използва достатъчно своя потенциал. Неговата метафора беше за „пиано в хола“, около което всички минават, но никой не свири. Според него президентът трябва по-активно да събира експерти, предприемачи, учени и млади хора около дългосрочни национални цели и да бъде противотежест, когато парламентарното и изпълнителното мнозинство концентрират прекалено много власт.
Йотова защити обратната теза – че президентската институция през последните години вече е достатъчно активна и разпознаваема. В отговор на метафората на опонента си тя определи президентството като „добре акордирано пиано“, което според нея отговаря на очакванията на обществото.
Така зад образния спор всъщност стои по-сериозна политическа разлика.
Гюров предлага по-ясно преформулиране на ролята на държавния глава – като посредник, организатор на експертен потенциал и коректив на управляващото мнозинство.
Йотова залага повече на приемствеността и на тезата, че президентството вече изпълнява активно тази функция.
Външната политика: съюзите срещу акцента върху суверенния глас
Един от най-ясните идеологически сблъсъци беше по външната политика.
Гюров постави в центъра спазването на международното право и принципа, че границите не могат да бъдат променяни със сила. За по-малка държава като България той разглежда съюзите и международните правила като основен инструмент за защита на националната сигурност.
Йотова оспори самата постановка, че България трябва да мисли за себе си като за „малка сила“. Според нея страната е равноправен член на ЕС и президентът трябва да отстоява собствена национална позиция, включително когато тя не съвпада напълно с позицията на партньорите.
Разликата следователно не е дали България трябва да бъде част от ЕС и международните съюзи, а по-скоро как трябва да се държи в тях.
Гюров поставя по-силен акцент върху коалициите, общите правила и съюзническата солидарност.
Йотова акцентира върху автономния национален глас вътре в тези съюзи.
Черно море и Украйна – най-острото разминаване
Сигурността в Черно море закономерно се превърна в една от най-напрегнатите теми след поредицата атаки срещу търговски кораби.
Йотова защити идеята си за среща между шестте черноморски държави – България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия – и за мораториум върху бойните действия в Черно море.
Гюров отговори, че подобен мораториум сам по себе си не представлява стратегия за отбрана. Неговата теза беше, че трябва ясно да бъде посочен източникът на заплахата и България да действа в рамките на общите системи за сигурност на ЕС и НАТО.
Подобно разминаване се прояви и по войната в Украйна.
Гюров защити подход, при който първо се търси прекратяване или замразяване на военните действия, последвано от политически преговори. Йотова настоя, че трайното решение не може да бъде постигнато без пълно мирно споразумение и без участието на Русия в него.
И двамата обаче заявиха позиция срещу изпращането на български военнослужещи в Украйна. Това е една от съществените точки, по които в дебата не се появи принципно разминаване.
Северна Македония: различия повече в оценката, отколкото в крайната цел
По темата за Република Северна Македония двамата кандидати спориха основно кой подход досега е защитавал по-добре българския интерес.
Йотова подчерта, че София не трябва да прави нови отстъпки от вече договореното.
Гюров защити съществуващата европейска рамка и постигнатото споразумение.
И тук разликата беше по-скоро в политическата интерпретация и начина на действие, отколкото в заявена готовност на някой от кандидатите да промени фундаментално българската позиция.
Партийната подкрепа се превърна в тема сама по себе си
Вторият тур неизбежно постави въпроса откъде двамата кандидати ще получат допълнителни гласове.
Йотова акцентира върху широкия спектър от партии и обществени фигури, застанали зад кандидатурата ѝ, и постави въпрос дали формации, подкрепящи Гюров, търсят съдействие от други партийни центрове.
Гюров категорично отрече да е водил преговори за партийна подкрепа и представи кандидатурата си като гражданска, изградена около инициативен комитет без партийни лидери.
Тук дебатът постепенно се отдалечи от президентските правомощия и навлезе в класическия предизборен въпрос за политическите зависимости.
За избирателя по-важният въпрос вероятно не е кой кандидат има повече или по-малко партийни поддръжници, а доколко при евентуален мандат ще може да действа независимо от тях.
Служебните кабинети – любопитно разминаване
По т.нар. „домова книга“ двамата заеха различни позиции.
Йотова заяви, че ограниченият списък от длъжностни лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател, трябва да отпадне.
Гюров не заяви намерение да инициира нови конституционни промени по въпроса.
Това е важна разлика, защото засяга непосредствено правомощията на бъдещия президент при политическа криза.
Икономиката влезе в дебата през миналото
Когато разговорът стигна до бюджета и публичните финанси, спорът до голяма степен се превърна във взаимна оценка на решения, вземани от предишни правителства и институции.
Йотова атакува действията по удължителния бюджет и използването на Българската банка за развитие.
Гюров от своя страна защити тезата, че ББР трябва да бъде предпазена от използването ѝ като инструмент за финансиране на приближени компании.
Тази част демонстрира едно ограничение на президентския дебат: голяма част от икономическите инструменти, за които се говореше, са в правомощията на правителството и Народното събрание, а не на държавния глава.
Помилванията и медиите персонализираха сблъсъка
В заключителната част кандидатите получиха възможност да задават въпроси един на друг и разговорът стана значително по-персонален.
Сред темите бяха президентските помилвания, свободата на медиите и обвиненията, използвани по време на кампанията.
Гюров постави въпроси около решения за помилване, подписани от Йотова. Тя отговори, че решенията са били основани на медицински документи и хуманитарни основания и че информацията е предоставена на прокуратурата за проверка.
Това беше един от моментите, в които дебатът престана да бъде само сблъсък на бъдещи политики и се превърна и в оценка на досегашната дейност на действащия президент.
Какво всъщност показа дебатът
Дебатът не очерта две напълно противоположни външнополитически или конституционни платформи. В редица области позициите се доближават – членството на България в ЕС, отказът от изпращане на български войници в Украйна, необходимостта президентът да защитава националния интерес и нуждата от по-висока обществена активност.
По-ясната граница беше в начина, по който двамата разбират президентската роля.
Йотова представи президентството като институция, която през последните години е изградила собствена линия и трябва да запази активната си роля и приемственост.
Гюров представи президентството като институция, която може да прави повече – да бъде по-силен коректив, да събира експертен потенциал и по-категорично да обвързва националната сигурност с общите политики на съюзниците.
Това прави избора между тях не само избор между две личности, а между два различни акцента в президентския модел – приемственост и по-силен национален суверенен глас от едната страна, и опит за по-активна посредническа и съюзническа роля от другата.
Какво остана на заден план
Дебатът даде сравнително ясна картина за външната политика и сигурността, но по-малко конкретика за някои от другите реални президентски правомощия – кадровите назначения, работата на Консултативния съвет за национална сигурност, налагането на вето върху закони и критериите, по които президентът би упражнявал тези правомощия.
Тъкмо там може би се крие и най-практичният въпрос преди балотажа: не само какво мислят двамата кандидати за големите международни конфликти, а как конкретно биха използвали ограничените, но политически значими инструменти, които Конституцията предоставя на президента.
При разлика от 42 719 гласа след първия тур и избирателна активност от едва около 23%, значението на дебата вероятно е най-вече в опита двамата кандидати да достигнат до хората, които на 25 октомври не са гласували или са подкрепили други кандидатпрезидентски двойки. Официалните резултати на ЦИК дават 34,76% за Йотова и 31,95% за Гюров.
Дали дебатът ще промени поведението на тези избиратели ще стане ясно от резултата на балотажа.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари