Войната в Иран може да помогне на Китай да разшири влиянието си в Азия, без да участва пряко във военните действия. Това е основната теза в анализ на „Сънди таймс“, цитиран от БНР, според който конфликтът е показал на Пекин както ограниченията на американската военна мощ, така и уязвимостите на съюзническата система на Вашингтон.
В анализа се посочва, че Доналд Тръмп е очаквал да пристигне в Пекин след убедителна победа над Иран, но вместо това е демонстрирал пред Китай трудностите, пред които се изправят САЩ при конфликт, зависим от география, енергийни маршрути и съюзническа координация. Сред тези фактори са Ормузкият проток, напрежението в НАТО и изчерпването на част от американските запаси от боеприпаси.
Според „Сънди таймс“ войната поставя и въпроса какви изводи ще направи китайският лидер Си Цзинпин по отношение на Тайван. Една възможна поука е, че евтините дронове и асиметричните средства могат да затруднят дори по-силни армии. Друга е, че блокадите могат да бъдат използвани като инструмент за натиск върху глобалната икономика, особено ако засегнат критични маршрути и доставки.
Тайванският проток има значение, сравнимо с това на Ормузкия проток, но в различен сектор на световната икономика. Изследване на CSIS показва, че през 2022 г. през Тайванския проток са преминали стоки за трилиони долари, включително 32% от вноса и 25% от износа на Япония, както и 30% от вноса и 23% от износа на Южна Корея.
Същото изследване посочва, че Китай също би бил силно засегнат при криза около Тайван. През протока са преминали китайски внос и износ за около 1.3 трилиона долара, а заедно с Хонконг стойността достига почти 1.4 трилиона долара. Това показва, че евентуален натиск върху Тайванския проток би бил риск не само за западните икономики, но и за самия Пекин.
Войната в Иран вече оказва натиск върху азиатските държави, които са силно зависими от енергийни и суровинни доставки от Близкия изток. В интервю за „Вашингтон пост“ външният министър на Тайланд Сихасак Пхуангкеткеов заявява, че страната му не е получила пряка помощ от САЩ за справяне с последиците от войната и затова търси съдействие от Русия и Китай. Той посочва, че Тайланд е поискал от Пекин помощ за безопасното преминаване на тайландски кораби през Ормузкия проток.
Позицията на Китай остава внимателна. Според „Вашингтон пост“ Си Цзинпин е критикувал прекъсването на движението през Ормузкия проток в разговор със саудитския престолонаследник, като е заявил, че нормалното преминаване през протока е в интерес на регионалните държави и международната общност. В същото време Китай също е изложен на рискове, тъй като преди войната е бил най-големият вносител на петрол през този маршрут.
Икономическата реакция на Пекин показва, че китайското ръководство възприема конфликта като дългосрочен риск. „Ройтерс“ съобщи, че Политбюро на Китайската комунистическа партия е поставило акцент върху енергийната сигурност, технологичната самостоятелност и по-големия контрол върху веригите за доставки. Китайската икономика е нараснала с 5% през първото тримесечие, но високите цени на енергията и суровините вече създават натиск върху производството и износа.
Дипломатическият фон също остава несигурен. Според „Ал Джазира“ новото иранско предложение за прекратяване на войната включва гаранции срещу бъдещи атаки, изтегляне на американските сили от района около Иран, освобождаване на замразени ирански активи, вдигане на санкции и нов механизъм за Ормузкия проток.
Затова основният извод от анализа не е, че Китай вече е спечелил от войната, а че конфликтът му дава възможност да се представи пред част от Азия като по-предвидим партньор от САЩ. За Вашингтон рискът е не само във военния резултат в Близкия изток, а и в постепенното отслабване на доверието сред съюзници и партньори в Индо-Тихоокеанския регион.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари