Не вярвам нито за секунда в успеха на "Брекзит", т.е. на излизането на Великобритания от Европейския съюз, освен ако тя няма самоубийствени пориви - нещо, което все пак не може да се изключи - други имаха такива.
Народите, разбира се, на референдум не отговарят никога на поставения въпрос, а според тяхното мнение в момента на влизане в тъмната стаичка, за онзи, който е поставил въпроса. Впрочем популярността на Дейвид Камерън, както и на неговата партия, е в процес на свободно падане. Следователно не бива да се учудваме на сондажите, които са несигурни, и на залозите за излизането на Великобритания, което да доведе и други страни като Холандия или Франция, да организират подобно гласуване с несигурни резултати. Защо, казват все повече хора, нашата принадлежност към ЕС да се приема като необратима? Нашето желание за това трябва да се проверява на равни интервали. Следвайки английския пример. Ако не вярвам абсолютно на този сценарий, то не е защото рационалните икономически и политически аргументи му противоречат. Всъщност "Брекзит", би нанесъл много сериозен удар на Ситито, което представлява една съществена част от британския БВП и ще засегне твърде много индустриите на най-широкия пазар на света.
Освен това, голям брой чужденци, които са допринесли за богатството на Великобритания, ще я напуснат, за да отидат и да се настанят във Франкфурт или Париж.
Ако не вярвам в "Брекзит", то е защото той би означавал край на Обединеното кралство. Шотландия вече предупреди, че няма да приеме излизане от Европа и ще организира незабавно друг референдум за своята независимост, който да й позволи да се присъедини отново към ЕС.
И в Брюксел вече всичко е готово, така че този процес да не надхвърли 6 месеца. Уелс, които си имат свой собствен парламент, също се готвят за това. А за ирландците това би била твърде хубава възможност да обединят острова си. Не си представям Нейно Величество, нито нейните поданици, да приемат с лекота едно такова политическо самоубийство. Разбира се, неодобрението срещу Лондон в Шотландия е голямо, тъй като там привържениците на независимостта са близо до болшинство, и е симетрично. Много англичани не виждат смисъл да подкрепят една Шотландия, чийто петрол се изчерпва и чиито нужди от субсидии се увеличават. Това взаимно чувство на враждебност и презрение датира отдавна и е илюстрирано по забележителен начин в тв сериала "Чуждоземци" / Outlanders/ . Освен това тенденцията за разделяне и за връщане към по-стари и по-силно отговарящи на чувството за идентичност граници, все повече се разпространява на планетата.
Така разкъсването на Обединеното кралство може в известен смисъл да се впише в историята - тази на фрагментация на света в отговор на глобализацията.
Това не пречи: не мисля, че Великобритания е Съветския съюз, в който хората ненавиждаха политическия проект, който ги бе обединил, но за 70-те години диктатура не успяха да създадат "homo sovieticus". Освен това избирането за кмет на Лондон на мюсюлманин лейбърист от пакистански произход е допълнителен знак за извънредната толерантност, която още цари в британските граници. Аз съм убеден, че този аргумент ще е достатъчен, за да се сложи край на страховете и напрежението, които медиите ще поддържат до последно. И ако се лъжа, това ще е защото, за пореден път, един голям народ ще е решил съзнателно да се самоелиминира.
За останалите европейци това ще е много тъжна новина. Дори онези, които за момент ще се зарадват, че накрая са се освободили от един неудобен партньор при всички преговори в общността, в крайна сметка ще разберат, че "Брекзит" ще сложи началото на края на Европейския съюз. Един ужасно непопулярен съюз, ако, за да го напусне, една нация би приела да изчезне. /БГНЕС
--------------------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.
Вашите коментари