Онези, които се надяват, че имперската риторика на руската върхушка, в комбинация с хибридна война, дипломатически интриги и военен натиск ще доведат до края на Европейския съюз, би трябвало да си дават сметка за последиците.
По простата причина, че на малката територия на Европа е пълно с ... империи. Има поне 3 държави с по-голям БНП от Русия – Германия, Великобритания и Франция. Как мислите, колко време ще отнеме прихващането на имперска риторика в Берлин, Лондон или Париж, ако липсва интегриращата роля на ЕС? Още повече, че и в трите посочени столици има имперска история в излишък, плюс финансово покритие за всякакви мегаломански политически амбиции, с които бъдещето би могло да ни сюрпризира.
Добрата новина в случая е, че засега усилията на Путин да разбие единството на ЕС удрят на камък. Европа постигна единодушие по Трети енергиен пакет. Или, казано с думи прости, гласуваното на 21-ви април 2009 г. законодателство освен, че засилва правата на потребителите на електричество и газ на територията на ЕС, гарантира, че може да има газови коридори единствено и само по европейските правила.
И по другата голяма икономическа тема за ТПТИ няма нещо драматично. Нищо не е засекретено, просто защото няма какво да се засекрети. Няма договор - има проект за договор. Който се обсъжда глава по глава от съответните институции на двете страни по бъдещия договор (САЩ и ЕС). На сайта на Европейския парламент има море от информация, включително директни предавания на самите обсъждания и дневен ред на комисиите. Така, че който се оплаква от липса на информация, да бъде така добър да се информира.Едно е сигурно – решението „за“ или „против“ ТПТИ ще е общоевропейско, каквото и да е то!
Най-очебийна в момента е единната позиция на ЕС по кризата в Гърция. Въпреки опитите на гръцките политици да пренасочат към Германия вината за злополучията, до които те самите доведоха страната си, фактите говорят точно обратното. Не само, че Ангела Меркел не налага своята позиция, но всички предложения са плод на дискусия и съгласуване вътре в ЕС или след консултации с МВФ. Какъвто и да е финалът на гръцката криза, той ще е последица от една обща позиция, приета в Брюксел. Колкото до причините - тях да си ги тръсят в Атина.
И при преговорите, касаещи кризата в Украйна, бе проявена забележителна мъдрост, специално от страна на Ангела Меркел. Тя не се поддаде на изкушенията и всички ключови разговори бяха водени не от името на властта в Берлин, а чрез позицията на Брюксел. В Минск опитите на Москва да бъде вменена водеща роля на Германия удариха на камък със самото присъствие на президентите на Франция - Франсоа Оланд, на Украйна – Петро Порошенко и на Белорусия – Александър Лукашенко. Така и не се сбъдна планът на Путин за Руско-германски разговори по една писта и второстепенни преговори с всички останали. Ако се беше случило подобно разделение щеше да е началото на края за обединена Европа и тук отново се налага да помислим за последиците.
През миналия век имаше два глобални военни сблъска. В Москва много обичат да се пъчат с победата си във Втората световна война, обаче някак срамежливо мълчат за изхода от Първата. Естествено, че е повече от желателно е да не се стига до трети чудовищен сблъсък на територията на Европа, но е крайно време да се разбере, че в основата на мира на континента е Европейския съюз. Който се опитва да го разруши, трябва да има предвид, че на финала на подобна авантюра, най-вероятно няма нито победители, нито победени! Не само, че няма да има парад на победата, ами и зрители за трибуните на Червения площад няма да има!
Антон Луков
Вашите коментари