Дежурната критика на действията на българския военен министър Николай Ненчев започва и свършва с евентуални бъдещи сделки за закупуване на американски самолети, отнесени към свития бюджет на армията, за заплати, пенсии, учения и т.н.
.
Не е трудно да се досетим #КОЙ е изворът на тези, опаковани в псевдонаучна реторика, хибридни упражнения, но интересна в случая е тяхната елементарност.
Имайки предвид обемите на продажбите на американско оръжие по света, е наивно да се говори, че сделка с мащабите на българската армия би довела дo …натиск от страна на Вашингтон, особено пък по финансови причини.
Истината е, на първо място иде реч за интеграция на нашата армия по стандартите на НАТО. Бъдещите ни бойни самолети може да са произведени не само в САЩ (F-16), а и в Европа (например Gripen или Eurofighter) но най-важното е да отговарят на тези стандарти. И не са само военновъздушните ни сили тези, които ще трябва да свикват с новите реалности. Защото България е член на НАТО от повече от десетилетие (2004 г.), но армията ни е все така нито рак, нито риба.
И тук има наистина един опасен момент, който не случайно остава в сянката на реките от хибридно празнодумие. Tова е фактът, че българският премиер Бойко Борисов упорито отказва да бъдат увеличени средствата за aрмията. На този фон, изведнъж става лесно да твърдиш, че когато не достига бюджетът за заплати, пенсии, учения и т.н., не трябва да се избързва със закупуването на ново оръжие по стандартите на НАТО( нарочно фиксирано, единствено като “Made in USA”).
Дали този отказ на Бойко Борисов е случайност или се дължи на снишаване, причинено от хибридни зависимости, все някога ще стане ясно. Странното в случая обаче е, че най-острите критици на Борисов сякаш са слепи за неговото балканско хитруване на дребно. Просто защото така им отърва.
В крайна сметка, оказва се , че забавянето на интеграция на Българската армия в НАТО е част от цялостната липса на ентусиазъм за реформи, характерна за управлението на Бойко Борисов.
Проблемът е, че не му е времето за лежерно задъдржане на топката. Точно в този момент, когато на 1000 километра на юг и на север от България горят конфликтите в Сирия и Украйна и тлее напрежението в Кавказ, това поведение е, меко казано, безотговорно.
На практика се получава така, че медийният натиск срещу военния министър Николай Ненчев от страна на тези, които най-усърдно се пенят на тема национална сигурност, всъщност, оправдава нейното подриване. И то не само чрез нападки срещу министър Ненчев, а и чрез системно затваряне на очите пред демонстративното нищонеправене от страна на българския Премиер!
Цялата тази хибридна кула от лъжи, обаче има един много очеваден пропуск, който проваля грижливо изгражданата пропагандна логика. И това е склонността на Бойко Борисов да се хвали в първо лице единствено число с постиженията си.
Уж, данъците събрани, контрабандата била намаляла, европейските пари са усвоени и т.н. а пари за армия няма. И то не просто липсват някакви пари, а пари за цялостна и пълноценна интеграция на България в НАТО няма!
Антон Луков
Вашите коментари