Времето, в което живеем, наистина е уникално и си заслужава човек да му се наслади. Трудно е да се намери друг момент в нашата история, когато българите се оказват повече гърци от самите гърци.
Защото тихия популизъм в стил „снишаване“ с нищо не е по-добър от кресливия попуплизъм на СИРИЗА. Остава да видим дали няма да се окаже и по-ефективен.
Мнозина коментатори на гръцките събития от последните дни изброяват един списък от процеси, които освен че са верни, до голяма степен важат и за ... България. Практически, иде реч за едно и също нещо - за провеждане или отказ от необходими и, за съжаление, неизбежни реформи. И ако оставим на страни „героичните“ пози на Ципрас (които са си проблем на самите гърци) ще видим, че у нас даже минимални опити за реформи ги посрещат по същия начин като при южната ни съседка – или на нож (БДЖ), или ги замитат под килима (Съдебната реформа).
И двата примера са емблематични и се влачат от години. Българският Премиер Бойко Борисов никога не е бил известен с куража си, но това, което стана с БДЖ е, меко казано, срамно. Освен, че е глупаво. Да возиш няколко човека с парите на данъкоплатците и да се оправдаваш със същите тези няколко човека, а не с интересите на данъкоплатците е типичен пример за отказ даже от усилие за някакво реформаторско мислене.
При т.нар. „Съдебна реформа“, ситуацията е доста по-сложна. Тук, освен мислене как тя да НЕ се случи, има и логична причина – такива, като лицето Цветан Цветанов едва ли горят от желание да се срещнат с една реформирана и неподслушвана Темида. А наскоро публикувания доклад за България, просто е поредният, както е спазена и традицията да се описват недъзите на българската политика и българската съдебна система.
А на местно ниво може да се стигне даже и до гротескни решения. Доста големия за мащабите на Община Варна проект за „Интегриран градски транспорт“ е чудесна възможност за цирково представление. Как мислите – ще има ли реално изградена бус-лента или просто ще бъде пре-начертана маркировката на съществуващия път? Ще поживеем, ще видим.
В крайна сметка начинът, по който властта в Гърция и България се отнася към правилата на ЕС е показателен. В масовите представи на Балканите, брюкселските канцеларии са населени от едни розовбузести чичковци, които понеже говорят на „Вие“ и рядко повишават тон, в повечето случаи са безволеви пИдали. Номерът е не да спазваш правилата, а да ги заобиколиш на принципа „закона е врата в полето и само баламите минават през нея“. Просто гърците се оказаха по-нахални и по-кресливи, сочейки за виновник не себе си и обиколния път, който сами си избраха, а вратата в полето.
Митовете и легендите обаче нямат нищо общо с действителността. В крайна сметка, НЕ европейските железници са пред фалит, а българските. И колкото и да се търси виновник, той е тук - в България, а не в Брюксел. А розвобузестите чичковци от Брюксел пак ще си говорят на „Вие“ и пак няма да повишават тон. Те нямат причина да променят себе си – ние имаме такава! И то осезателна.
Антон Луков
Вашите коментари