Спешна помощ за ромите само ако има мирен договор с лидерите им или в присъствието на полиция. Това е новината, произведена от здравния министър Петър Москов. Чуват се много аплодисменти, малко възмущения.
Всичко друго приляга на един демократ, но не и реторика и действия, близки до националсоциализма. Ако някой „патриот” или „атакист” се вихри в условията на безпричинна еуфория, изглежда нормално. При националистите словесните ешафоди са горивото, което ги движи. Когато зам.-председател на „Демократи за силна България” обаче си позволява да внушава етническо разделение и да налага стереотипи в обществото, е повече от тревожно.
Нормално е министър Москов да се възмущава от нападенията над екипи на Спешната помощ. Всички се възмущаваме. Не е приемливо някой да ти се притича на помощ, а ти да го млатиш. Мерки трябва да се вземат. Това касае всички – не само тези 174 случая в ромски махали, за които министърът говори, а и за останалите около 50 случая, очевидно в цивилизованите български квартали. Положението наистина е нетърпимо, щом Спешната помощ редовно попада на засади. Но защо приемаме, че ако българи бият лекарите - е просто грешка, а когато това правят роми - е задължително „скотско” действие?
Политическата класа, която непрекъснато корумпира тези общности през лидерите им, се отблагодарява за властта си, като е оставила десетки хиляди български граждани на волята и милостта на местните феодали. Държавата просто отсъства от тези места и дори някой да иска по законен и цивилизован начин, никой няма да му позволи.
Философията на демокрацията се състои в това, че проблемите се решават по законен начин - чрез политики, воля за провеждането им и при равенство на всички представители на обществото. Как би трябвало едни демократи да решат казус като нападенията над Спешната помощ? Да кажем, че ромите са единствените, които атакуват лекарските екипи, българите не пият, не се бият. Нека помислим! Във всички ромски квартали и гета ли се случват подобни инциденти? Едва ли. Всеки опит на Спешната помощ ли е атакуван? Не мисля. Значи има конкретни райони в България, където възможността да има нападение е по-голяма. Те се наричат „рискови” и някой трябва да ги определи като такива. Например полицията. Какво ще кажете за полицията и нейната роля в превенцията?
Напомнете ми, ако греша, но ромите не звънят директно на Спешната помощ, а на тел. 112. Ако операторът знае, че сигналът идва от рискова зона, възможно ли е да подаде сигнал и към полицията и патрулна кола да обходи квартала. Ако има напрежение, ще дойдат още патрулки и мирът ще тържествува. От МВР твърдят, че няма ресурс за такива упражнения. Нима? А защо полицията изобщо отсъства от гетата? Защо изобщо държавата отсъства от тях? Ако този въпрос си зададе министър Москов, пък и ако потърси решението му, ще е демократ.
Емил Спахийски, в. "Труд"
Вашите коментари