В източната част на Украйна проруските сепаратисти претърпяха в понеделник един от най-тежките си неуспехи от седмици насам.
В същото време Западът е напът да се споразумее за по-строги санкции срещу Русия, за да накара Москва да прекрати подкрепата си за бунтовниците. Така руският президент Владимир Путин попада под два фронта на натиск, пише Wall Street Journal.
В понеделник украинската армия напредна от север и юг към бунтовническата крепост в Донецк, за да капсулира града от втората основна сепаратистка база Луганск. Както споделят представители на двете враждуващи страни, украинските войници се опитват да прекъснат линията на доставки от руската граница към двата града.
САЩ и Европа пък планират още през тази седмица да наложат най-тежките досега икономически санкции срещу Русия.
Днес Европейският съюз, най-големият търговски партньор на Русия, би могъл да инициира първите стъпки и да ограничи сделките с руски държавни банки и да ограничи важния износ на технологии за руската петролна и оръжейна индустрия. САЩ обявиха, че ще последват примера със свои собствени наказателни мерки.
През последните месеци Кремъл винаги успяваше да парира предстоящите насочени срещу цели индустрии санкции с привидно смекчаване на позициите спрямо Украйна. В интерес на истината обаче от самото начало Москва се опитваше да печели време, казва европейски дипломат, пожелал да остане анонимен.
Сега по-скоро изглежда, че Москва ще втвърди още повече курса си, въпреки че ситуацията за проруските бунтовници в Украйна се влошава.
На набързо свикана пресконференция Игор Гиркин, един руснак, който се е издигнал до шеф на отбраната в провъзгласената от сепаратистите "Народна република на Донецк", заяви, че неговите войски са евакуирали повече от 100 ранени бойци в Русия, тъй като „не мога да изключа тоталната обсада на Донецк от всички страни“. Най-висшият политически лидер на сепаратистката република Донецк Александър Бородай, се е отправил по думите на неговия заместник на път за Москва за нови консултации.
Междувременно президентът на САЩ Барак Обама се е съгласил в понеделник в конферентен телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд, британския премиер Дейвид Камерън и италианския премиер Матео Ренци за налагане на значително по-строги санкции.
Държавните и правителствените ръководители са постигнали съгласие, че Москва не е направила достатъчно, за да разоръжи проруските сепаратисти в Украйна или за да накара сепаратистите да сключат примирие с украинското правителство. Но това не е всичко – по техни данни през последните дни дори се увеличава тяхното въоръжение.
„Ние очакваме, че Европейският съюз ще предприеме значителни допълнителни стъпки през тази седмица, включително и по отношение на ключови сектори на руската икономика", каза понеделник Тони Блинкен, заместник-съветник по националната сигурност на американския президент Барак Обама. „От друга страна и в пълно сътрудничество с Европа Съединените щати ще наложат допълнителни мерки".
Руското правителство вече предприе стъпки, за да подготви руския народ за нарастващата международна изолация. В понеделник Путин проведе в своята резиденция разговори с водещи представители на отбранителната промишленост, за да решат заедно как вносните технологии могат да бъдат заместени предвид „политическите рискове".
В обръщението си към ръководителите на различните служби по сигурност, което бе излъчено по националната телевизия, Путин изказа и едно сериозно предупреждение. Потенциалът за ядрена отбрана на Русия защитава досега страната от военни нападения, но враговете се опитвали да проникнат „в икономическата и политическата сфера на страната". Путин обяви сериозни мерки, за да ограничи подобни заплахи за „суверенитета и териториалната цялост" на Русия.
Политическото „танцуване на Путин върху тънкото въже“ през последните месеци - той продължаваше да поддържа натиска над Киев и тайно да подкрепя бунтовниците, но въпреки това успяваше да предотврати сериозни икономически санкции от Запада - му спечели одобрението както на националистическите хардлайнери, така и на местния бизнес елит, пише още WSJ.
Но натискът над него растеше още преди катастрофата на пътнически самолет на Malaysia Airlines на 17 юли над територията, контролирана от бунтовниците. В Европа е налице едно нарастващо чувство на неудовлетвореност, че търсенето на решение на кризата не напредва. А снимките на сепаратисти, които се шляят на мястото на катастрофата между труповете на жертвите, само циментираха на Запад подкрепата за по-строги санкции.
„След катастрофата на пътническия самолет MH17 възникна изцяло нова ситуация, която изисква по-нататъшни строги мерки," заяви заместник-говорителят на федералното правителство на Германия Кристияне Виртц в понеделник по време на пресконференция.
По-строгите санкции „в някои отношения са бедствие“, както в икономически, така и в политически аспект и за двете страни, казва дългогодишен европейски дипломат. „Но ние не можем да бъдем безразлични. Ние трябваше да реагираме".
Но и отговорните фактори в Русия са наясно, че ефектите на ограниченията в рамките на цели сектори ще бъдат много по-болезнени, отколкото по-рано наложените санкции срещу отделни лица и фирми, които освен това ЕС все още иска да разшири. За първи път санкциите ще засегнат и някои руски олигарси.
На борсата в Москва в понеделник инвеститорите се приготвяха за най-лошото: акциите и рублата отчетоха рязък спад. Водещият измерител на фондовата борса в Москва MICEX изтри над 2% вчера. Спадът бе стимулиран и от новината, че акционерите в национализираната петролна компания ЮКОС са спечелили съдебната битка срещу Кремъл в едно от най-големите по рода си търговски съдебни дела.
Същевременно очакванията за засилване на санкциите срещу Москва от страна на Европейския съюз натиснаха надолу и покупателната сила на руската рубла. Паричното средство загуби 0,86 на сто до 35,433 за един щатски долар и 0,91 на сто до 47,609 за едно евро. И двете равнища са най-ниските от 6 май насам.
„Пространството за маневриране сега е ограничено", казва Алексей Макаркин, анализатор в Центъра за политически технологии и политически съветник на Москва. „От прагматична гледна точка вероятно ще бъде най-добре да се оттеглят и украинската войска да обяви победа над сепаратистите“, каза той. "Но това е много трудно. Хората няма да го разберат".
Някои наблюдатели смятат, че Кремъл е оценил неправилно нарастващата съпротива на Запада и е приел, че тесните икономически връзки с Европа отново ще го защитят от по-строгите санкции.
Москва мислеше, че „Западът няма да продължи [със санкциите]", защото рискът от икономическо сътресение „надхвърля моралните принципи", казва Алексей Венедиктов, главен редактор на независимата радиостанция „Ехото на Москва“.
„Ситуацията е много по-сложна, отколкото преди една седмица“, казва Томас Греъм, който някога бе консултант на правителството на САЩ по отношение на политиката към Русия. „Путин подценява Запада. Но ние вероятно може да подценим до каква степен той е готов да рискува в Украйна“./investor.bg
Вашите коментари