Има един аспект от сигурността на държавата, който си заслужава да се превърне в централен по време на искания от опозицията вот на недоверие. И това е ролята на Главнокомандващия, неговите качества (и съответно недостатъци).
Специално, авторът на тези редове е отбил войнския си дълг в спортна рота, така, че не може и няма никакви претенции за тесен специалист по темата “национална сигурност”. Въпреки че не беше толкова отдавна времето, когато министър на вътрешните работи беше физкултурник. В което, разбира се, няма нищо лошо, поне от гледна точка на опозицията.
За това са дебатите - за да има спорове и изслушвания. За да научим ние, непрофесионалистите, от професионалистите, фактите такива, каквито са.
Та значи, притежава ли българският Главнокомандващ, в лицето на Президента Росен Плевнелиев, необходимите качества, достойнства и, не последно място, морал?
Не случайно, през вековете са се наложили понятия като “офицерска чест” и “служба на отечеството” и тези понятия не са толкова абстрактни, колкото изглеждат.
Пък и винаги можем да направим сравнение с по-познати сфери от президентското битие. Ако Росен Плевнелиев пази по принцип независимостта на Президентството и дава безпристрастни оценки по време на политически спор, социална или финансова криза е нормално да предположим, че и в качеството му на Главнокомандващ ще има собствена независима позиция, която ще защитава безпристрастно, с оглед единствено на фактите и националните интереси.
Типичен пример от историята е покойният американски президент Джон Кенеди – ако той беше слушал безропотно генералите от Пентагона по време на Карибската криза, най-вероятно сега животът на земята нямаше да съществува заради ядрен Апокалипсис с ужасяващи размери.
Погледнато от този ъгъл, внесения от опозицията вот на недоверие, посветен на сигурността на държавата, е повече от навременен.
Защото всички знаем, че България има Главнокомандващ, обаче за честта на Главнокомандващия нищо не знаем!
Ако някой я намери - да се обади!
Антон Луков
Вашите коментари