Народното събрание прие окончателно на второ четене измененията в Закона за държавния служител, с които официално се въвеждат задължителни тестове за почтеност за административните позиции с висок корупционен риск. Новите изисквания ще засегнат служителите, ангажирани с управлението и контрола на обществените поръчки, концесиите, държавната собственост и разпределянето на публични и европейски средства. Специфичният психометричен механизъм за проверка ще се прилага задължително и при процедурите по предоставяне на българско гражданство, както и при издаването на разрешения за пребиваване на чужденци. Новите правила влизат в сила от 1 декември 2026 година, като процедурите за заемане на длъжности, започнали преди тази дата, ще се довършват по досегашния ред.
Механизмът на тестване и правните последици от него предизвикаха най-сериозните спорове сред депутатите в пленарната зала. Приетите текстове предвиждат успешно издържаният тест да бъде с валидност от три години. При неуспешно справяне органът по назначаване получава правото да прекрати оправомощаването на служителя, а лицето губи правото да се явява повторно на изпит в рамките на една година. Самите принципи, психометрични стандарти и методология за провеждане на проверката ще бъдат детайлно разписани с последваща наредба на Министерския съвет. Законопроектът урежда също така възможността държавните чиновници да работят дистанционно от вкъщи до два дни седмично при изрично съгласие от тяхна страна и при условия, регламентирани в устройствения акт на съответната администрация.
От "Прогресивна България" защитиха промените като ключова част от ангажиментите на страната ни по Националния план за възстановяване и устойчивост, които са необходими за усвояването на европейските средства. Народният представител Милен Трифонов подчерта, че тестовете не трябва да се възприемат като универсален инструмент за разкриване на корупция, а като превантивна мярка. Той поясни, че от около 20 000 държавни служители, които попадат в обхвата на евентуалното тестване, едва 2% са такива, които към момента се назначават временно, като законът ясно поставя ограничение за продължителността на заемане на тези длъжности. Сходни притеснения за приложимостта на механизма изрази и Надежда Йорданова от "Демократична България".
Владислав Величков от "Продължаваме промяната" отправи критики към липсата на достатъчно ясна нормативна рамка за провеждането и оценяването на изпитите. Той обърна внимание на неравнопоставеността, създадена от факта, че заварените служители няма да полагат теста, и отправи въпрос към колегите си дали така поставена, процедурата може да произведе желания краен резултат. Най-остра бе реакцията на Тома Биков от ГЕРБ, който заяви, че законодателната инициатива се приема формално заради плащанията по ПВУ, а не заради реална антикорупционна реформа. Според него по-голямата част от администрацията остава извън обхвата на проверките, а при евентуален неуспех на теста крайният избор за отстраняване на чиновника отново се прехвърля като субективно решение на неговите преки ръководители.
Вашите коментари