Министерският съвет одобри отчет за финансовото състояние на държавата към полугодието на 2014 година.
През изтеклата година от управлението си правителството реализира значителни промени във философията на фискалната политика чрез съобразяване на целите и параметрите на бюджета с икономическото развитие и преустановяване на натиска върху бизнеса. След няколко последователни години на строга фискална консолидация, още с началото на мандата на новото правителство през 2013 г. бяха променени насоките на фискалната политика, като освен поддържане на дисциплинирана и устойчива фискална позиция, във водещ приоритет бе издигната и подкрепата за икономиката и ускоряване на икономическия растеж.
През периода 2009-2013 г. провежданата фискална политика се оценява от външни и вътрешни анализатори като проциклична – т.е. рестрикциите по отношение на разходите, арбитражното рязане на разходите на отделни системи, води до това, че се ограничава икономическият растеж. Ограничаването на касовия дефицит се постигаше със задържане от държавата на плащания към частния сектор, натрупване на просрочия, стартиране и завъртане на лавината на междуфирмената задлъжнялост, отнемане на ликвидност от частния сектор и невъзможността му да прави инвестиции. Смяташе се, че като се действа по този начин, това е много евтино финансиране за бюджета. Бюджетът не плащаше навреме, не връщаше ДДС в срок и така се финансираше евтино, за да може да се постигат занижените фискални цели. Невръщането на ДДС води до допълнителна тежест върху бюджета, породена от високите разходи за лихви по забавените плащания към бизнеса. Тези разходи през 2012 г. са в размер на 42 млн. лева. С усилията на няколко правителства беше натрупан солиден резерв на НЗОК в размер на 1,4 млрд. лв., предназначен за реформи в сектора, поради което бяха повишени и здравните вноски. В края на 2010 г. беше решено този резерв да бъде прехвърлен в общите бюджетни сметки, за да може да се харчи за текущи фискални нужди и на практика беше похарчен, което лиши страната от възможността за реформа в здравеопазването. Отделен остава въпросът дали наистина имаше воля за подобна реформа. Гъвкавостта на фискалния резерв беше изчерпана, липсваха буфери в бюджета. Размерът на фискалния резерв към края на февруари 2013 г. бе 3,9 млрд. лева.
Една от първите стъпки на настоящото правителство беше адекватното отразяване на промените в текущата икономическа ситуация в страната и обезпечаване с необходимия ресурс на новите приоритетни политики в програмата чрез извършената актуализация на държавния бюджет за 2013 година. Тя беше мотивирана от няколко фактора. Изпълнението на държавния бюджет очертаваше редица структурни проблеми, които доведоха до задълбочаване на съществуващите дисбаланси в ключови системи на икономиката. Натрупаните хронични проблеми като влошената бизнес среда, липсата на доверие между икономическите агенти и държавата, отсъствието на последователна политика, бяха предизвикани в много голяма степен от фокусирането върху нисък дефицит, несъобразен нито с външната среда в условията на глобална криза, нито с ниските нива на икономически растеж. Други фактори, наложили актуализацията, бяха по-песимистичното развитие на приходите, необходимостта от обезпечаване на възникнали неразчетени просрочени задължения и ангажименти и не на последно място – осигуряването на допълнителни разходи за провеждане на нови политики – най-вече за нетърпящите отлагане мерки в социалния сектор. Придържайки се към принципите на действащите европейски и национални фискални правила фискалната цел за годината бе променена и бе предвидено дефицитът за 2013 г. да не надвиши 2% от прогнозния БВП.
На база на отчетните данни Бюджет 2013 приключи с дефицит по консолидираната фискална програма на касова основа в размер на 1 440,7 млн. лв., което представлява 1,8% от БВП, а фискалният резерв към 31 декември 2013 г. е в размер на 4,7 млрд. лв. (6,0% от БВП) при заложен минимален размер към края на 2013 г. в ЗДБРБ от 4,5 млрд. лева. Бяха спазени и предвидените законови ограничители по отношение на държавния дълг, като неговият размер към 31.12.2013 г. е 14,1 млрд. лв. или 96,7% от заложения лимит за максималния размер на държавния дълг (14,6 млрд. лв.). Дефицитът на сектор „Държавно управление” за 2013 г. по методологията на ЕСС 95 на начислена основа съгласно априлските нотификационни таблици за дефицита и дълга е в размер на 1,5% от БВП. По отношение на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление” България за пета поредна година запазва втората си позиция с най-нисък дълг в ЕС (към края на 2013 г. - 18,9% от БВП) след Естония.
Делът на приходите по КФП като съотношение към БВП през 2013 г. достигна 37,1%, като спрямо 2012 г. се отчита ръст от 1,9 п.п. Основен принос за този ръст имаха данъчните приходи, които нараснаха с 1,1 п.п. в резултат на продължилото икономическо възстановяване, мерките на приходните администрации за подобряване на събираемостта и ускореното усвояване на средства по програмите и фондовете на ЕС. Активните мерки за повишаване на събираемостта на публичните вземания подкрепиха приходната страна на бюджета. Друг фактор, влияещ върху изпълнението на данъчните приходи, са предприетите мерки от Министерството на финансите за стриктно спазване на сроковете за възстановяване на дължимия данъчен кредит по ЗДДС, като по този начин се цели подкрепа на бизнеса и осигуряване на свеж ресурс за оперативни и инвестиционни нужди на фирмите. В следствие на тези мерки невъзстановеният в срок данъчен кредит в края на 2013 г. бе сведен до 240 млн. лв. – най-ниското ниво за последните 7 години. През последните месеци на 2013 г. бяха отчетени по-големи постъпления от корпоративни данъци, което от своя страна бе свързано основно с нормативните промени, въведени от началото на 2013 година.
Разходните политики бяха фокусирани върху мерки за насърчаване на икономическия растеж и за засилване на социалната защита на най-уязвимите групи от населението, при запазване на фискалната стабилност. След като в продължение на три години пенсиите бяха замразени, през 2013 г. те бяха индексирани и бяха изплатени коледни добавки за пенсионерите с най-ниски пенсии. Бяха осъвременени отпусканите обезщетения, вкл. помощите за отглеждане на малко дете, месечната добавка за отглеждане на дете с трайни увреждания и др. Допълнителни ресурси бяха осигурени и за системата на здравеопазването. Освен тези политики, основен приоритет в разходната част бяха капиталовите и инвестиционни разходи (нарастване с 0,6 п.п. спрямо 2012 г.), подкрепени значително от ускореното разплащане на проекти, изпълнявани по линия на европейските фондове. Съществен дял заемат средствата за изграждането на обекти от транспортната инфраструктура, инфраструктурата за опазване на околната среда и други аспекти на регионалното развитие. Значителен е и размерът на разплатените средства по проектите, подпомагащи конкурентоспособността на икономиката и човешките ресурси.
С Бюджет 2014 се постави началото на цялостна промяна в отношението към публичния ресурс посредством ориентиране на фискалната политика към осигуряване на стимули и условия за устойчив икономически растеж и се акцентира върху развитието на регионите и социалната отговорност. Създадоха се предпоставки за насърчаване на инвестициите и заетостта, намаляване на регионалните различия, осигуряване на нужната социална закрила на уязвимите слоеве на обществото и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С Бюджет 2014 правителството въведе нов механизъм за финансиране на инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип – т. нар. публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Тя е пример за нова стратегически фокусирана политика, имаща за цел стимулиране на икономическото развитие и намаляване на дисбалансите в различните региони на страната, за която за 2014 г. са осигурени средства в размер до 500 млн. лева.
За разлика от прилаганите през периода 2009-2013 г. неясни и непрозрачни механизми за отпускане на допълнителни средства, следва да се подчертае, че условията, редът и критериите за избора на проекти и програми и реда за изразходване на средствата по Публичната инвестиционна програма, са определени с ПМС №4 от 16 януари 2014 г. Беше създаден Междуведомствен съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектни и програмни предложения, постъпили от органи на местното самоуправление и местната власт, на конкурентен принцип. Определени бяха секторите, в които могат да се финансират проекти и програми, регламентирани конкретни критерии, съгласно които междуведомственият съвет извършва оценка и класиране на проектите, постигнато е покритие на цялата територия на страната, като няма пропуснати региони. Финансираха се както малки, така и големи населени места. С ПМС №19 от 7 февруари 2014 г. бяха одобрени допълнителни разходи/трансфери в размер на 499,3 млн. лв. за изпълнение на Програмата, като за финансиране на общински проекти одобрените средства са в размер на 289,1 млн. лв. – 374 проекта в 173 общини, посочени в приложение №1 от постановлението. Към 25 юли 2014 г. са завършени 26 проекта в 17 общини, като общо зареденият лимит към за авансови, междинни и окончателни плащания на общините е в размер на 102,9 млн. лева. Одобрените средства по бюджетите на министерства и ведомства са в размер на 210,3 млн. лв., от които общо усвоените са 33,4 млн. лева.
Изпълнение на Бюджет 2014 към 30 юни 2014 година
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2014 г. е 6,6 млрд. лв., в т.ч. 5,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и др. В съответствие с §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, обхватът на фискалния резерв е променен, като се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и др.
Бюджетното салдо по КФП към юни 2014 г. е отрицателно в размер на 995,6 млн. лв. Дефицитът се формира основно от по-високите разходи по европейските програми и фондове, както и от по-високи социални разходи, включително и поради базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г. Влияние върху дефицита оказват и временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда” и по две оси на ОП „Регионално развитие”, където се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицирани разходи в общ размер на 478,3 млн. лева.
На база на данни от месечните отчети за изпълнение на бюджетите на разпоредителите с бюджет към 30.06.2014 г. приходите и помощите по КФП са в размер на 14 170,1 млн. лв., което представлява 45,7% изпълнение на годишните разчети при 46,6% изпълнение на разчетите към същия период на 2013 година. Приходите по КФП към полугодието остават номинално близки до отчетените за същия период на миналата година (нарастват с 4,3 млн. лв.), което се дължи в най-голяма степен на базов ефект от постъпили приходи с еднократен характер през първото полугодие на 2013 г. в частта на неданъчните приходи (от дивидент за държавата и присъдени суми в полза на държавата в общ размер на 303 млн. лв.), както и на ефект от променените нормативни срокове за внасяне на дължимите дивиденти от държавни предприятия. Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) към 30.06.2014 г. са в размер на 11 179,6 млн. лв. или 46,0% от разчета за годината. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално с 294,3 млн. лв., което основно се дължи на ръста при преките данъци. Приходите от преки данъци за първите шест месеца на годината са в размер на 2 249,1 млн. лв., което е 52,1% от планираните за годината при 49,9% изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 година. Спрямо същия период на предходната година те нарастват номинално с 226,9 млн. лв. (11,2%). Постъпленията от корпоративни данъци бележат ръст от 3,8% (34,5 млн. лв.), като се наблюдава непрекъснато увеличаване на внасяните авансови вноски.
Развитието на икономическата ситуация също подкрепя очакванията за по-високи приходи от корпоративен данък през втората половина на годината, тъй като индикаторът за бизнес климат расте в шест последователни месеца и достига най-високите си нива от ноември 2008 година. Нарастване за първото полугодие на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ – със 192,4 млн. лв., което е със 17,4% повече от същия период на миналата година. Приходите от косвени данъци са в размер на 5 402,1 млн. лв., което е 42,1% от програмата за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, постъпленията намаляват номинално с 91,7 млн. лв. основно в резултат на по-високите размери на възстановените ДДС и акцизи през първото полугодие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г., както и на динамиката на потреблението и вноса.
Стриктното спазване на сроковете за възстановяване на ДДС и акцизи, започнало от началото на мандата на правителството и продължаващо и през тази година, е в съответствие с политиката на утвърждаване на държавата като коректен платец и партньор на бизнеса и е средство за създаване на нормални условия за растеж и развитие. Нивото на невъзстановения данъчен кредит намалява със 190,0 млн. лв. – от 320,0 млн. лв. към юни 2013 г. на 130,0 млн. лв. към юни 2014 г. – безпрецедентно ниско ниво на показателя, което не е отчитано никога досега. Непрекъснатото намаляване на ДДС за възстановяване и увеличаването на внесения ДДС през всеки следващ месец от началото на годината показва тенденция на увеличаване на приходите от ДДС, като пълният потенциал ще се реализира след началото на юли, когато ще се усети ефектът с обратното начисляване на данък добавена стойност, както и фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на България.
Същевременно през първите шест месеца на 2014 г. Агенция „Митници” се сблъска с предизвикателства, които не позволиха голямо нарастване на приходите, администрирани от нея. Спадът на вноса от трети страни се отрази негативно на приходите от ДДС от внос, като нетният им размер към края на месец юни 2014 г. е 1 743,9 млн. лв., което е 40,0% от заложените в разчетите за годината и с 4,4% по-малко спрямо същия период на предходната година. Върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказва и извършваната планова профилактика на производствени мощности в основен икономически оператор, което отлага част от доставките на суровини за производството и съответно внасянето на дължим ДДС от внос за следващи периоди. Очаква се изоставането при постъпленията от ДДС, поради проведената планова профилактика на мощности през първите месеци на годината, да се компенсира постепенно през следващите месеци. Приходите от акцизи (нето) от внос, местно производство и внесени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки към полугодието на 2014 г. са в размер на 1 834,8 млн. лв. или 41,9% от годишния разчет. В началото на годината Агенция „Митници” разработи и внедри за изпълнение пакет от мерки за повишаване на бюджетните приходи и за противодействие на нарушенията на митническото и акцизното законодателства. В резултат на тези мерки през първите шест месеца на 2014 г. са събрани с 28,5 млн. лв. повече приходи от акцизи в сравнение със същия период на 2013 г.
Предприети са мерки за засилване на митническия контрол и надзор по отношение на елементите на облагане, засилване на сътрудничеството с правоохранителните и правоприлагащите органи. Те са насочени към постигане на по-ефективни резултати в противодействията на нарушенията, засилване контрола по отношение на незаконното превозване и пренасяне през външните граници на ЕС и държавната граница на България на тютюневи изделия, целеви проверки и ревизии на икономически оператори, които разполагат с големи производствени мощности, но декларират и внасят акциз, несъответстващ на капацитета им, намаляване на административната тежест за бизнеса, създаване на адекватна бизнес среда на коректните към фиска икономически оператори и привличане на национално ниво на нови икономически оператори чрез изграждане и затвърждаване на добрите практики. Резултатът от мерките с фискален ефект се очаква да се прояви основно през втората половина на годината, докато тези с нефискален ефект – засилени контролни действия и борба с контрабандата вече, дават резултат.
Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към края на месец юни 2014 г. са 3 037,3 млн. лв., което представлява 48,4% от разчетените за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват номинално с 4,5% (131,6 млн. лв.). За сравнение, изпълнението на разчетите по приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към полугодието на 2013 г. бе 47,8%. Неданъчните приходи по КФП към 30.06.2014 г. са в размер на 1 824,1 млн. лв. (52,5% от разчета за годината), а приходите от помощи са в размер на 1 166,4 млн. лв. (36,1% от разчета за годината).
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към 30.06.2014 г. възлизат на 15 165,7 млн. лв., което е 46,7% от годишния разчет. Спрямо юни 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 993,7 млн. лв. (7,0%), което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните разходи. Важно е да се отбележи, че разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват значително – с 48,4% (612,5 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г. За периода от 01.06.2013 г. до 30.06.2014 г. е постигнат сериозен ръст в изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на ЕС както по отношение па изплатените средства (59,3%), така и по отношение на сертифицираните разходи (64,8%) в сравнение с периода 01.01.2007 - 31.05.2014 година. За периода юни 2013 г. - юли 2014 г. изпълнението на разходите спрямо общия бюджет по седемте оперативни програми на ЕС нараства от 39,7% изпълнение към 31.05.2013 г. на 65,1% изпълнение към 31.07.2014 г. Сериозен ръст на извършените разходи спрямо края на май 2013 г. се наблюдава по всички оперативни програми, като най-голямо увеличение на процента на изпълнение на разходите спрямо бюджета на съответната оперативна програма се отчита при ОП „Развитие на човешките ресурси” (изпълнение на разходите спрямо бюджета на ОП от 41,1% към 31.05.2013 г. до изпълнение 76,2% към 31.07.2014 г.). Данните по отношение на сертифицираните разходи за периода 31.05.2013 г. - 31.07.2014 г. също очертават ясно изразена тенденция на ускорено усвояване на средствата по седемте оперативни програми по структурните и Кохезионния фонд на ЕС, като изпълнението на сертифицираните разходи (без частен принос) към края на юли 2014 г. се очаква да бъде в размер на 51,1% от общия бюджет на всички оперативни програми при едва 30,9% изпълнение към 31.05.2013 година.
Разходите по националния бюджет за първото полугодие на 2014 г. са в размер на 13 288,0 млн. лв. и нарастват с едва 3,0% спрямо отчетените за същия период на 2013 г., което се дължи на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 година, на изплатените през м. април 2014 г. еднократни великденски добавки към пенсиите и на по-високите здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година. Изпълнението на разходите за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК за периода януари-юни 2014 г. е 1 533,2 млн. лв., което представлява 62% спрямо предвидените с годишния план. Продължава тенденцията на ежемесечно превишение на разходите спрямо заложените с първоначалното месечно разпределение, поради все по-големия обем отчетена болнична помощ и недостатъчно ефективни механизми за ограничаването й, и увеличение на плащанията за лекарства за домашно лечение и лекарствената терапия при злокачествени заболявания. В отговор на тези проблеми, свързани с изпълнението на бюджета на НЗОК за т. г. ,правителството предприе отговорна стъпка за търсене на възможности за осигуряване за сметка на държавния бюджет на допълнителен ресурс за покриване на недостига от средства с цел запазване на финансова стабилност на системата и недопускане на възникване на нови просрочени задължения на НЗОК в края на годината. Възможностите на държавния бюджет за осигуряване на допълнителен трансфер за НЗОК за покриване на недостига са в размер на 225 млн. лв., като предоставянето би било възможно при условие, че се приемат проектът на закон за изменение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. В тази ситуация, в рамките на действащото законодателство, следва да се предприемат мерки за заздравяване на системата и оптимизиране на дейността, които да доведат до по-добър контрол върху разходите и управлението на финансовите ресурси.
Основен извод, който може да се направи въз основа на отчета към 30.06.2014 г. е, че не са надхвърлени утвърдените със ЗДБРБ за 2014 г. и въз основа на извършени промени по реда на Закона за публичните финанси максимални размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2014 година.
Към края на първото шестмесечие на 2014 г. е реализирано положително нетно вътрешно финансиране на бюджета с държавни ценни книжа (ДЦК) в размер на 1 779,5 млн. лв. През месец юни МФ проведе аукцион за продажба на 5-годишни ДЦК с падеж 22 януари 2019 г. Постигнатата доходност на аукциона е 1,80%, като търсенето превиши предлагането близо един път и половина. В края на юни, на извънреден аукцион МФ успешно пласира и 5-месечни ДЦК, емитирани по реда на чл. 69, ал. 1 от ЗДБРБ за 2014 г., на обща номинална стойност от 1 228,6 млн. лв. при средна доходност до падежа от 0,83% с оглед осигуряване на ликвиден буфер за реакция на спекулативните атаки срещу няколко български банки.
На 26 юни 2014 г. страната ни успешно емитира нови 10-годишни бенчмаркови еврооблигации, като още веднъж се представи впечатляващо на международните капиталови пазари след изключително успешното си завръщане през юли 2012 г. Новата 10-годишна еврооблигация на България с обем от 1 493 млн. евро беше записана за по-малко от 30 минути след обявяване на процедурата по приемане на поръчки. Общата стойност на заявените поръчки възлезе на 3,7 млрд. евро от 250 инвеститори. Силният инвеститорски интерес и участие в емисията доказват уникалните кредитни предимства на България, както е видно от нейното стабилно макроикономическо представяне и забележителна последователност от гледна точка на фискална дисциплина и финансова стабилност. Повече от 250 инвеститора участваха в новата емисия, която бе емитирана на 3 юли 2014 г., като съвкупната стойност на заявените поръчки възлезе на 3,7 млрд. евро. Средствата от осъществения пласмент са добавени към наличните бюджетни буфери за обезпечаване безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система и за спокойното и гладко функциониране на сектора. Успешното пласиране на емисията еврооблигации и на емисията краткосрочни ДЦК на вътрешния пазар през юли водят до съществено увеличение на ресурса във фискалния резерв към края на юли, като се очаква той да бъде в общ размер на около 8,7 млрд. лв. към 31.07.2014 година.
В обобщение, от гледна точка на информацията и параметрите за текущото състояние на бюджета и макроикономическото развитие, следва да се отбележи, че са налице всички предпоставки следващите правителства да оперират нормално, както и че параметрите на държавния бюджет за 2014 г. са реалистични и изпълними. Същото се отнася и за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2014 г., в който съществуват редица резерви.
Провежданата към момента фискална политика показа, че е възможно да бъдат осигурени всички условия за запазване на финансовата и макроикономическа стабилност, както и че с подходящи инструменти може да се допринесе за траен положителен ефект върху икономическия растеж, заетостта и бизнес средата.
Вашите коментари