Временната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене законови промени за овладяване на цените в търговската мрежа. Те са внесени от „Прогресивна България“ и засягат Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите.
Подкрепа дадоха почти всички парламентарни групи. „Продължаваме промяната“ гласува „против“, а „Демократична България“ се въздържа. Въпреки това и сред част от подкрепилите текстовете имаше резерви за ефекта им и предупреждения за риск от изкривяване на пазара.
Нови понятия и повече контрол
С промените се въвеждат понятия като „прекомерно висока“ и „справедлива“ цена. Разширява се и списъкът на нелоялните търговски практики. Предвижда се създаване на регистър за проследимост на стоките, включително чрез използване на изкуствен интелект за обработка на голям обем данни.
Министърът на икономиката Александър Пулев обяви, че ще предложи създаване на междуинституционално звено за контрол на цените към Министерския съвет. По думите му целта е да се реагира срещу „галопиращите цени“, без да се нарушават принципите на свободната конкуренция.
От Министерството на земеделието поставиха акцент върху друг проблем — недостатъчното присъствие на българска продукция в търговската мрежа. Министър Пламен Абровски заяви, че за да има такава продукция, трябва да има адекватна цена и марж на печалбата.
Опозицията предупреди за ценови контрол
Най-остра беше критиката от „Продължаваме промяната“. Асен Василев заяви, че текстовете няма да доведат до понижаване на цените и ще увеличат административната тежест за бизнеса. Според него не е ясно как ще се определя „прекомерно висока“ цена и това ще зависи от преценката на Комисията за защита на конкуренцията.
Мартин Димитров от „Демократична България“ също предупреди, че част от формулировките будят сериозно безпокойство. Според него понятия като „справедливи цени“ и „прекомерно висока цена“, заедно с идеята за звено за контрол, приличат на форма на ценова регулация.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят законопроектите на първо четене, но в тях има пропуски. Владислав Горанов предупреди, че с подобни мерки се създават грешни очаквания и може да се стигне до изкривяване на пазара.
Контекстът е инфлацията и еврото
Последните окончателни данни на Националния статистически институт показват годишна инфлация от 4.1% през март 2026 г. спрямо март 2025 г. При храните и безалкохолните напитки по хармонизирания индекс е отчетено месечно поскъпване от 0.5%.
Мерките идват и в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро. Според Българската народна банка този период започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Цените трябва да се изписват ясно и разбираемо в двете валути.
Одобрението в комисия е първата стъпка. Предстои текстовете да бъдат разгледани в пленарната зала. Между първо и второ четене могат да бъдат внесени редакции.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари