Политическите формации в страната са инвестирали близо 915 хиляди евро без ДДС за медийна реклама по време на последната предизборна кампания. Анализът на Института за развитие на публичната среда показва, че въпреки навлизането на новите технологии, традиционните медии и най-вече големите телевизионни канали продължават да усвояват основната част от средствата за агитация.
Лидерите по разходи и техните предпочитания
Победителите в изборите от „Прогресивна България“ оглавяват класацията с разходи от около 196 000 евро. Стратегията на формацията е била силно ориентирана към ефирното присъствие, като 80 на сто от бюджета им е насочен към трите национални телевизии. Втората и третата позиция по инвестиции в реклама се заемат от ПП-ДБ и партия „Възраждане“, чиито бюджети варират между 160 000 и 170 000 евро.
На този фон ГЕРБ-СДС са похарчили значително по-малко – около 60 000 евро, като техният подход е бил по-диверсифициран. Една трета от сумата е отишла за реклама в конкретно печатно издание, а останалите средства са били разпределени в онлайн медии. Подобен фокус върху интернет пространството демонстрира и ДПС с инвестиция от близо 32 000 евро в онлайн платформи.
Концентрация на средства и ролята на държавните медии
Експертите отчитат устойчива тенденция за концентрация на рекламните бюджети в ограничен брой медии. Това се обяснява основно с високите тарифи на големите частни телевизии, които изискват сериозен финансов ресурс за отразяване. В същото време обществените БНТ и БНР работят с по-ниски цени, фиксирани от Министерския съвет, което ги прави по-достъпни, но не винаги предпочитани от големите политически играчи.
От друга страна, по-малките политически формации разчитат предимно на държавните медийни пакети. Анализаторите обаче предупреждават, че контролът върху ефективното разходване на тези публични средства често остава минимален.
Социалните мрежи – между комуникацията и риска
Нов акцент в кампанията е засиленото присъствие на партиите в социалните мрежи. Тази промяна в комуникационната стратегия има двуяк ефект. Докато социалните платформи разширяват достъпа до информация и позволяват директна връзка с избирателите, те същевременно увеличават риска от разпространение на дезинформация. Липсата на ясна регулация в дигиталното пространство остава предизвикателство пред прозрачността на политическите послания и тяхното реално въздействие върху общественото мнение.
Вашите коментари