Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от „Прогресивна България“. Законопроектът беше одобрен със 148 гласа „за“, 22 „против“ и 22 „въздържал се“. Подкрепа дадоха „Прогресивна България“ и ДПС. ГЕРБ-СДС не участваха в гласуването, въпреки че преди това заявиха принципна подкрепа.
Текстовете бяха обсъждани близо три часа. Вносителите ги представят като пакет срещу нелоялните търговски практики и непрозрачното ценообразуване. Критиците предупреждават за риск от ценови контрол и по-голяма административна тежест за бизнеса.
„Прекомерно висока“ цена
С проекта се въвежда забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия в господстващо или съвместно господстващо положение. Цената ще се смята за прекомерно висока, когато значително надвишава икономически обоснованите разходи, включително разумна печалба.
Комисията за защита на конкуренцията ще може да оценява цените по няколко критерия. Сред тях са сравнение с цени в други държави, сравнение с предишни периоди, анализ на разходите и оценка на икономическата стойност. При нарушение санкцията може да достигне до 10% от оборота на предприятието за предходната финансова година.
Регистър за проследимост
Предвижда се създаване на централен електронен регистър за проследимост по веригата на доставки. Целта е да се вижи движението на стоките и суровините от производителя до магазина. Според доклада на бюджетната комисия регистърът трябва да служи и за секторни анализи, ранно откриване на пазарни деформации и сигнали за нелоялни практики.
Списъкът с нелоялни търговски практики се разширява от 13 на 33. Сред новите хипотези са скрити такси, бонуси, необосновани плащания, изваждане от асортимент, ограничаване на обеми и прехвърляне на търговски риск върху доставчици.
Спор за ефекта
Явор Гечев от „Прогресивна България“ защити проекта с аргумента, че целта е да се осветли пазарът и да се защити българското производство. По думите му надценките няма да бъдат забранявани, но трябва да се знае къде се формират по веригата.
От „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев определи текстовете като скандални и заяви, че те въвеждат логика на „комитет на цените“. Според него бизнесът ще бъде поставен в позиция да доказва, че не участва в нелоялни практики.
Константин Проданов от вносителите отхвърли критиката. Той заяви, че в проекта няма ценови тавани, а изискване повишаването на цените да бъде обосновано, особено в сектори с малко на брой големи участници.
Цените остават политически приоритет
Законопроектът минава на фона на ръст на потребителските цени. По данни на НСИ месечната инфлация през март 2026 г. е 0.9%, а годишната — 4.1%. При хранителните продукти и безалкохолните напитки е отчетено месечно поскъпване от 0.5% и годишно от 3.7%.
Приемането на първо четене не прави промените окончателни. Между двете четения могат да бъдат внесени редакции. Именно там ще се види дали спорните понятия като „прекомерно висока цена“ и механизмът за проследимост ще бъдат прецизирани.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари