„Възраждане“ предупреди за „гръцки сценарий“ и поиска разговори за връщане на лева

17:25, 5 Май 2026
„Възраждане“ предупреди за „гръцки сценарий“ и поиска разговори за връщане на лева

„Възраждане“ изрази опасения, че България влиза в „дългова спирала“ и може да повтори гръцки сценарий. Позицията беше заявена от Ангел Славчев по време на консултациите при президента Илияна Йотова за съставяне на правителство. В срещата участваха още Ивайло Чорбов, Светослав Тодоров и Георги Хрисимиров. Това беше последната консултация на държавния глава с парламентарните сили преди връчването на първия проучвателен мандат.

Славчев свърза предупреждението с изказване на представител на „Прогресивна България“ за необходимостта от нов дълг. Според него това потвърждава тезата на „Възраждане“ от предизборната кампания, че страната се насочва към бързо увеличаване на задлъжнялостта.

Искане за връщане на лева

От „Възраждане“ настояха да започнат разговори за възстановяване на българския лев. Аргументът на партията е, че влизането в еврозоната е последвано от ускоряване на инфлацията. България прие еврото на 1 януари 2026 г., а фиксираният курс беше определен на 1 евро за 1.95583 лева.

По предварителна оценка на Националния статистически институт през април 2026 г. месечната инфлация по индекса на потребителските цени е 2.0%, а годишната – 7.1%. По хармонизирания индекс, използван за сравнение в ЕС, годишната инфлация е 6.2%. Най-голямо месечно поскъпване е отчетено при транспорта, облеклото и обувките, както и при храните и безалкохолните напитки.

Бюджетът и дългът влязоха в центъра на консултациите

Темата за бюджета беше поставена и от президента Йотова. Тя посочи, че новото управление трябва бързо да реши въпросите около бюджета, доходите, цените и съдебната система.

По данни на Министерството на финансите, цитирани от БТА, бюджетният дефицит на касова основа се очаква да достигне 1.75 млрд. евро към края на април, или 1.4% от прогнозния БВП. Това е увеличение с около 750 млн. евро спрямо същия период на миналата година.

Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 г. е 1.41 млрд. евро. Към края на април вече е поет нов държавен дълг за 1.2 млрд. евро, а остатъкът до размера на годишните погашения е 210 млн. евро, показват данни на финансовото министерство.

Политическият контекст

Консултациите са част от процедурата по чл. 99 от Конституцията. След тях президентът възлага първия мандат на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група.

На изборите на 19 април „Възраждане“ получи 137 940 гласа, или 4.257%, и влезе в 52-ото Народно събрание с 12 депутати. Най-голямата парламентарна сила е „Прогресивна България“ със 131 мандата.

От партията припомниха и подписката за референдум за запазване на лева. Конституционният съд се произнесе през февруари 2024 г. по казуса с решението на парламента да не бъде произведен референдум с въпрос дали българският лев да остане единствена официална валута до 2043 г.

Редактор: Стефан Коев

Вашите коментари

най-ново | най-четени