Първото заседание на 52-рото Народно събрание започна не просто като тържествена процедура, а като политически тест. На 30 април 2026 г. новоизбраните 240 народни представители се събраха в пленарната зала, след като президентът Илияна Йотова свика парламента с указ за 10:00 ч., на основание чл. 75 от Конституцията. Заседанието беше открито от най-възрастния присъстващ депутат — Румен Миланов от „Прогресивна България“, както изисква чл. 76 от основния закон.
Вотът от 19 април даде на новия парламент ясно изразено мнозинство. Според официалните данни на ЦИК „Прогресивна България“ получава 131 мандата, ГЕРБ-СДС — 39, „Продължаваме промяната – Демократична България“ — 37, ДПС — 21, а „Възраждане“ — 12. Това разпределение създава рядка за последните години ситуация: управляващата воля може да бъде превърната бързо в решения, но и не оставя удобно оправдание за забавяне.
Първият работен ден премина по конституционния ред — клетва, политически декларации, избор на председател и начало на институционалното подреждане. За председател на 52-рото Народно събрание беше избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“. Тя получи 188 гласа „за“, без гласове „против“ и с 49 „въздържали се“. Кандидатурата на Петър Петров от „Възраждане“ събра 12 гласа „за“, 174 „против“ и 50 „въздържали се“.
Още в първото си изказване Доцова постави акцент върху качеството на законодателния процес. Посланието ѝ беше ясно: парламентът трябва да върне предвидимостта, дебата и оценката на въздействието в законотворчеството, вместо да работи „на парче“. Това е важна заявка, защото доверието в Народното събрание няма да се възстанови само с мнозинство, а с начин на работа.
Този парламент ще бъде оценяван не по церемонията на откриването, а по резултатите — бюджет, доходи, общински проекти, пътища, ВиК инфраструктура, здравеопазване и достъп до услуги. Регионите отдавна чакат решения, които да не остават в пленарни декларации. Затова първото заседание е само началото; истинският въпрос е дали 52-рото Народно събрание ще преведе силната парламентарна конфигурация в стабилна държавна политика.
Новият парламент започва с предимство, което предишни състави нямаха — ясно мнозинство и възможност за бързи решения. Но именно това предимство вдига летвата. Ако има стабилност, тя трябва да се види в редовен законодателен процес, в работещ контрол и в решения, които стигат до общините и домакинствата. Ако няма — отговорността вече няма да може да бъде разпиляна между безкрайни преговори и взаимни обвинения.
Първият звънец на 52-рото Народно събрание прозвуча. Оттук нататък думата „отговорност“ вече не е лозунг, а мярка за всеки следващ ден в пленарната зала.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари