Фирми с опит в IT технологии и с машини за гласуване докладваха пред депутатите в комисията за Изборния кодекс как се гласува машинно, съобщи News.bg.
Целта е да се предотвратят злоупотребите с бюлетини, тяхното пренапечатване, да се предотврати случаят „Костинброд", обясни в началото на заседанието Мая Манолова, представяйки темата на днешната дискусия. Според нея хората са се нагледали на фалшификации. Време е да сложим точка на безобразията, които се правят с хартиени бюлетини, настоя тя. По думите й е време у нас да се направят кардинални промени и една такава промяна е машинното гласуване.
Целта на машинното гласуване е да се успокоят гражданите, че няма да има злоупотреби с вота. Професор Кисимов, заместник-ректор на УНСС и представител на фирма с опит в машинно гласуване, обясни едно от предимствата на такъв род гласуване - създавало се, по думите му, „естествено желание за гласуване".
Делян Йовков, също представител на фирма за машинно гласуване, че машините за гласуване са разположени по няколко в избирателни секции, както има и машина за контрол на идентичността. Всеки избирател представя в машината лична карта или международен паспорт, която отчита влизането му в секцията. Самата машина за гласуване е с Тъч скрийн дисплей, поне 22 инча.
На екрана избирателят вижда имената на кандидатите и евентуално и снимката му. Срещу всеки кандидат има бутон „избери". Всеки избирател има право на 5 минути да избере своя кандидат. След изтичане на това време, машината автоматично се изключва и вотът на човека се счита за невалиден.
Поне година обаче ще е нужно да се въведе този машинен метод на гласуване и то не във всички секции.
Пенчо Георгиев, представител на фирма за машинно гласуване, обясни, че от 1996 в Бразилия се гласува машинно, като там има 550 000 машини за гласуване. В Индия също се използва подобна система. Гласуването става с магнитна карта.
Той предлага системата за машинно гласуване да е подобна на банкоматите. По думите му и социално слабите получават помощите си на дебитни карти и ползват банкомати. Според Пенчо Георгиев по-лесна за избирателите би била система с клавиатура, отколкото с тъч скрийн. Освен това системата с клавиатура ще е по-евтина. И неговата фирма смята, че поне 6-9 месеца ще отнеме въвеждането на машинното гласуване.
Сашо Петров, бивш член на ЦИК, поиска да се гарантира достъп на всички граждани до изборите. Трябва да се съобразим с възможностите на българския избирател, настоя той. Петров подчерта, че много хора не ползват интернет, в редица населени места хората нямат дори телефони. Затова и избирателите трябва да могат да изберат най-удобния за тях начин за гласуване.
Мая Манолова каза, че се търси начин да се гласува с една „по-проста и универсална машина", която да може да се ползва и от хората в по-отдалечените населени места и които не работят с интернет.
Цветан Бонев от гражданско движение „Свобода" обясни, че машинното гласуване предразполага манипулиране на хората, които са неграмотни и не могат да работят с подобни машини. Затова и той поиска неграмотните да нямат право да гласуват.
Вашите коментари