Хантавирусът не е нова инфекция за Европа, като на континента годишно се регистрират между 2500 и 5000 случая на заразени с различни негови щамове. Заболяването е познато и в България, макар да остава сравнително рядко – през 2024 г. са отчетени два случая, а през 2025 г. те са били петима. Важно е да се уточни, че вариантът на вируса, който се среща у нас и в останалата част от Европа, се различава съществено от този, откриван в Америка или по кораби в Атлантическия океан. Основната разлика е, че европейският щам не се предава от човек на човек, а източник на заразата са единствено заразени гризачи. Освен това клиничната картина не включва дихателна недостатъчност, а протича с висока температура, последвана от кръвоизливи и увреждане на бъбреците.
Тъй като вирусът се разпространява предимно чрез полски мишки и горски гризачи, рискът от заразяване нараства през пролетта и лятото, когато животните са най-активни в търсенето на храна. Ендемични за страната райони са Пазарджик, Кърджали и Смолян, където специфичната природа създава условия за разпространение на преносителите. Началникът на инфекциозното отделение в Пазарджик, доц. Мария Пишмишева, посочва, че най-честите пациенти са хора с активна дейност в гората – дървосекачи и берачи на горски плодове. Често заразяването става чрез храна, оставена на достъпни за гризачите места, които лесно замърсяват продуктите и вещите на работещите на открито.
Макар болестта да е тежка и да изисква болнично лечение, тя се диагностицира сравнително лесно от лекарите в засегнатите райони поради типичните си симптоми. Вирусолозите подчертават, че хантавирусът не се пренася толкова лесно, колкото грипа или COVID-19. Проф. Радостина Александрова от БАН обяснява, че за заразяване е необходим продължителен контакт със замърсени повърхности или материали. В затворени пространства, каквито са круизните кораби, рискът се повишава поради общото споделено пространство, но в ежедневието рискът за масовия потребител остава минимален, стига да се спазват основни правила за хигиена и безопасно съхранение на храната в природата.
Вашите коментари