Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. Характерен за празника е обичаят "полазване". По това кой човек първи влезе в дома ви днес, се гадае за здравето и плодородието през следващата година.
Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодородна и богата.
В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година.
С Игнажден са свързани и още много други народни поверия:
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.
На трапезата на Игнажден се слагат орехи и се наричат на членовете на фамилията - като се счупи, ядката показва как ще върви животът му през новата година.
Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат Мъченици. Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Имен ден празнуват Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна.
Вашите коментари