Изпълнителният директор на многопрофилната болница в Шумен д-р Атанас Атанасов представи пред свои колеги спасителната формула за общинските болници на двудневен форум с международно участие край Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС.
Д-р Атанасов заяви, че практическото сливане на общинската болница в Нови пазар с областната болница в Шумен е вече факт. Първият етап представлява отдаване на обособена част от търговското предприятие на общинската болница за временно ползване от областната. На основание на този договор областната болница е регистрирала втори адрес на дейност в Нови пазар и е получила от здравното министерство актуализирано решение за болнични дейности за определени структури.
„Причините за това са свързани с регионалните особености като недостатъчния капацитет на болничната мрежа – само 3 многопрофилни болници в цялата Шуменска област, 2 от тях са общински. Съществуваше и опасност тези две заведения силно да редуцират или напълно да преустановят дейността си поради кадрови и други ресурсни проблеми“, посочи той.
Според него този модел на преструктуриране практически е алтернатива на една потенциална катастрофа в регионалното здравеопазване, а целта е стабилизация на системата и най-вече по-ефективното използване на наличните човешки ресурси, а също и по-добра организация на цялостната медицинска помощ на областно ниво.
Домакинът на форума и изпълнителен директор на многопрофилната болница в Кърджали доц.д-р Тодор Черкезов уточни, че този модел е много работещ, особено в регионите със слабо развита икономика, а целта на представената от колегата му Атанасов организационна формула е да спаси двете болници от тоталната криза. „Ние не можем да изпитваме удоволствие, че общинските болници загиват, защото след тях са и областните. Само обединението на ресурса е фактор за по-добри икономически показатели и за по-качествено обслужване на пациентите. Клъстерът на здравните региони е пряко запознат с европейските практики, там обединението на всички регионални фактори е изключително силно и никой не се занимава само с писане на програми и хартиени послания. По този начин мерките се индуцират на ниво регион, без да се разчита на правителствата“, заяви д-р Черкезов.
Според него Кърджалийска област е сред най-подходящите са подобни сливания заради състоянието най-вече на общинските болници в Крумовград и Ардино, които са отдалечени от областния град, в тях почти няма капацитет от лекари и медицински сестри. А моделът, представен от Шумен, е фундаментален за цялата страна, така много от общинските болници ще могат да оцелеят, а в противен случай те ще загинат и финансово, нямат друга перспектива, коментира лекарят.
Той посочи, че болницата в Златоград вече е на път да се слее с областната в Кърджали, макар родопското градче да е на територията на Смолянския регион и това да е административна пречка. Определящият фактор в случая обаче се оказал новият път от Кърджали за Маказа и това е надделяло в избора на златоградчани.
„Възниква и въпросът за това, доколко здравното министерство е готово да оглави и канализира процесите на обединение на болниците, които все повече се ориентират към тази формула на оцеляването. Необходим е анализ на този модел и яснота дали той може да се мултиплицира и в други региони, но не трябва да се насажда административно, за да не предизвиква съмнения и конфликти. Населението и лекарите сами трябва да стигнат до необходимостта от този модел“, допълни д-р Черкезов и разказа конкретен пример. „В Швейцария, например, много често се закриват болници и помощите, които ние тук получаваме, идват именно от тях. Това обаче става с точни регламенти и предварителни анализи, както и с перфектна комуникация, инфраструктура и възможности за придвижване. Някъде са установили, че е по-лесно да се прати хеликоптер до трудно-достъпния район, отколкото да поддържат болница на такова място. Там обаче има силно изразен обществен консенсус за преструктурирането и ефекта му в полза на хората, населението е с доста по-високо доверие към институциите и здравните власти. При нас т.нар. реформи не водят до подобрение на състоянието на хората, а здравните им показатели са отчайващи“, коментира още изпълнителният директор на многопрофилната болница в Кърджали доц.д-р Черкезов. „Днес повече от всякога се нуждаем от начертаване на ясен план, стратегия и промени, те са неизбежна потребност за здравната система.
За пръв път в дискусията се включиха кметове и съветници. Налага се необходимостта и от национална конференция с представителите на националните здравни институции, които са в дълг, защото формирането на капацитета на здравната система изисква отговорности, а не думи“, заяви д-р Андрей Кехайов, бивш дългогодишен лидер на БЛС и председател на сдружението Клъстер на здравните региони. Според него без да се отчетат регионалните особености на здравеопазването, няма как да бъде изработена обективна национална стратегия за преструктурирането му. „Българският лекарски съюз на своя национална конференция и чрез културен протест през 2007 г. формира реалностите на здравеопазването и кризата в него, проблемите бяха отнесени и в ЕС, но и днес те се задълбочават, и тенденциите са негативни. Още в дните преди да станем член на ЕС ние дефинирахме проблемите и кризата в човешкия, финансовия, трудовия ресурси, демографските тенденции, тежкия дисбаланс между регионите и те все още са така отчетливи. Необходимо е обединение на усилията на политици, регионални здравни власти и кметове, за да се очертаят местните проблеми, оттам и общонационалните, за да се стъпи на реална основа за анализ на наложителните промени в здравната система“, призова д-р Кехайов.
Двудневната проява бе съвместна на сдружението Клъстер на здравните региони и областната болница в Кърджали с подкрепата на БАН.
В конферентната зала на един от хотелските комплекси в туристическото селище Главатарци край язовир „Кърджали“ участниците дискутираха за условията за развитието на здравния туризъм в Кърджалийско, за модела за преструктуриране на регионалната болнична мрежа чрез обединение на дейността на областна с общинска болница в регион Шумен. Особен интерес предизвика презентацията на гостуващите лекари от Гърция за модерните методи на радиотерапия, кибернож и томотерапия, които те прилагат в Международния център „Иатрополис медикал груп“ в Атина. Центърът е лидер в тази сфера на Балканите за момента, там постъпват пациенти от Румъния, Азербайджан, Сърбия, Черна гора, Италия, Великобритания.
Инвестицията в киберножа е в размер на 15 млн.евро, той може да бъде ефективен за 10 млн.пациенти, но няма общинска болница, която би могла да си позволи подобно оборудване, обясниха гръцките лекарки Георгия Филипоу и Лиана Сидери./БГНЕС
Вашите коментари