Днес е последната неделя преди началото на Великите пости. На Сирни заговезни православните християни искат един от друг прошка за всички волни или неволни обиди, които са причинили.
От къде обаче идва обичаят да се иска прошка?
Това сигурно е най-старият обичай, останал в традициите. Появява се под влияние на палестинските монашески практики. Почти целият срок от 40 дни преди Пасха монасите прекарвали в уединение в пустинята, където няма храна, а и водата не винаги можело да се набави. До началото на Страстната седмица монасите се връщали в манастирите си, но много от заминалите на пост в пустинята просто не се завръщали — умирали сред жестоките условия на пясъците.
Разбирайки, че постите може да се окажат последни в живота им, ден преди да поемат на това изпитание, взаимно си прощавали един на друг.
По време на вечерната литургия днес се чете проповед на Христа, описана в Евангелието на Матей: "Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения." (Матей 6:14–15).
Великият пост и Страстната седмица преди Пасха са време за духовно пречистване, затова и вярващите искат преди началото на постите да простят на другите и сами да получат прошка, за да могат с леко сърце да посрещнат Велик ден.
Вашите коментари