Така изглеждат останките от най-ярката, документирана от човека супернова.
През 1006 година на много места от територията на днешните Китай, Египет, Ирак, Италия, Япония, Швейцария, хората са наблюдавали ярката светлина, достигнала до нас от дистанция 7000 светлинни години. Множество писмени документи са запазили свидетелства за видяното в нощното небе в началото на първото хилядолетие след Христа.
Разширяващият се облак от останките на звездата, може да се наблюдава в южното съзвездие Вълк (Lupus). Далеч по-интересен за наблюдение е електромагнитният отпечатък, оставен от този взрив.
На снимката са наложени три снимки в различни цветове, заснети и трите в рентгеновия диапазон. Останките на известната днес като SN 1006 супернова се простират на дистанция от 60 светлинни години.
Доказано е, че е избухнало бяло джудже, което е било част от двойна звездна система. По-компактното бяло джудже започнало да източва маса от по-голямата звезда-спътница, като се стигнало до натрупването на критична маса, способна да предизвика термоядрен взрив, унищожил джуджето.
Ударните вълни от такива взривове предизвикват зареждането на частиците, останали след взрива, до неимоверно високи енергитични нива. Предполага се, че именно тези високозаредени енергийни частици са източник на мистериозните космически лъчи.
Вашите коментари