Еволюцията е направила така, че хората да загубят остротата на обонянието си, за да може да живеят в големи общности и все пак да остават моногамни.
Това е изводът, до който достига австралийският учен Майкъл Стодарт в книгата си “Носът на Адам и разцвета на човечеството”.
Основният начин, по който нашите далечни предци, живели преди повече от 20 милиона години в епохата на миоцена, са привличали партньорите си, за да се чифтосват, е бил чрез ароматите. Половият нагон и възприемането на миризми са залегнали в най-древните зони на главния ни мозък. За да могат да убиват едри животни, скитащи по тревистите равнини на Африка, предците на човек започват да ловуват на групи.
Това бележи началото на живота на хората в общности. В тези групи обаче се налагало да се подтиска жестоката конкуренция. Затова възниква устойчивата социална структура на общностите, построена на база на връзките между моногамни двойки. Съществуването на моногамията обаче, в съчетание с живота в големи групи от индивиди е немислима, ако не бъде разрушена връзката между ароматите и сексуалният нагон.
И еволюцията ни е освободила от много инстинктивни реакции на миризми и аромати, на които животните “робуват”. В резултат на генетични изменения в основен обонятелен орган при човека се обособява епителен участък в носната кухина, а допълнителният ни орган на обонянието – вомероназалният – губи функциите си. Стодарт смята, че това е пряко доказателство, че носът на човек е свързан с рационалната и емоционалната части на мозъка.
Благодарение на това ние запазваме способността си да живеем в непосредствена близост с други представители на вида и въпреки това да запазваме верността си към партньорите си. Авторът смята, че с развитието на обществото естествените миризми на телата ни (които ни напомнят за животинския ни произход) са престанали да съответстват на новите социални и религиозни норми на поведение и това е подтикнало човек да търси начини да се “избави” от телесните миризми – с помощта на къпането, бръсненето, сапунът и т.н. Съвременните Адам и Ева са довели тези навици до педантично съвършенство, граничещо с истерична показност, ако някои индивиди не минат поне два пъти на ден през банята
И все пак, чувствайки се до известна степен “социално голи”, предците ни, загубили способността си да възприемат натуралните миризми, които издават телата ни, намират начин да заместят липсващата привлекателност на ароматите. За да покажат настроенията си хората започват да използват ароматите на тамяна, мирото, канелата, захарната тръстика и на цветята. Защото, въпреки мутациите, които са ни лишили от способността да улавяме феромоните, в мозъка на човек са запазени нервните вериги, свързани преди това с реакцията на ароматите, предизвикващи сексуалността ни.
По този начин, видоизмененото ни обоняние е отговорно и за процъфтяването на “културата на ароматите” и пристрастията ни към парфюмите.
Вашите коментари