Черните дупки са вероятно една от най-разрушителните сили във Вселената. Нова радикална теория обаче твърди, че в черна дупка може да се развиват цивилизации, подобни на нашата.
Според тази хипотеза човечеството може да живее в собствена черна дупка, от която не може да излезе. Ако попаднем в черната дупка, която следва да се намира в центъра на галактиката ни – Млечния път, възможно е да се озовем в съвсем различно мироздание.
Екип от физици – теоретици работи върху тази концепция от няколко години. Основоположник на идеята е Никодем Поплавский от Университета в Ню Хевън.
Според теорията на Айнщайн центърът, или “дъното” на черна дупка трябва да е безкрайно плътно и безкрайно малко “нещо”. Екипът на Поплавский обаче твърди, че безкрайността не се среща в природата. В центъра на новата теория е, че “семената” на живота са предшествали Големия взрив. Познатата ни Вселена се е зародила някога вътре в черна дупка.
“Семената” – това са такива частици, които са били трилиони пъти по-малки от кои да е известни на науката днес частици, гласи новото предположение. Тези “семена” обаче са толкова мощни, че са предизвикали формирането на всички други частици, съставляващи днес цялото мироздание с галактиките, звездните системи, планетите и разумните същества.
Доктор Поплавский предполага още, че “семената” са изковани в супермощните “пещи” на Вселената – черните дупки.
Само да припомним, че според теориите, черните дупки се раждат, когато гигантски звезди изчерпят запаса си от гориво и започнат да привличат веществото от близкото си обкръжение. Този процес на даден етап води до образуването на свръхнова звезда, която в по-късен момент се взривява. Гравитационното притегляне от свръхмасивният, но ултрамалък по диаметър обект, който остава след подобен взрив, е толкова голямо, че нищо не може да избяга от него – дори и частици като квантовете на самата светлина, движещи се с максималната “разрешена” скорост във вселената.
Доктор Поплавский твърди още, че има вероятност черните дупки да са “еднопосочни” врати между две вселени. Той смята, че попадайки в черна дупка, веществото се прехвърля в някаква друга, паралелна вселена. Ако е вярно, че нашата Вселена е възникнала от свръхплътни семена, то напълно е възможно ние самите да живеем в една черна дупка.
През последните 2-3 години различни учени – космолози изказват хипотези в подкрепа на новата теория на Поплавский. Последните данни от наблюденията на астрофизиците показват възможността вътре в свръхмасивните черни дупки да съществуват зони, където фотоните могат да се движат по устойчиви периодични орбити. Не е изключено да са налице и такива устойчиви орбити за по-големи обекти (като планети, например). Проблемът е в това, че заради т.нар. хоризонт на събитията стабилните орбити могат да съществуват само ако наблюдателят прекоси границата, където времето и пространството се преливат едно в друго. Зад хоризонта на събитията съществува т.нар. “Хоризонт на Коши” – област, където времето и пространството отново придобиват нормалните си свойства. Именно в този хоризонт на Коши най-вероятно може да съществува живот, твърдят космолози.
Цивилизация, развиваща се в такива условия, би се оценявала като тип III по скалата на Кардашов, т.е. нейното енергопотребление е сравнимо с възможностите за черпене на енергия, предоставяна от цяла галактика. За сравнение, човечеството все още се опитва да достигне I степен по тази скала, която се равнява на използването на всички достъпни ресурси за дадена цивилизация от родната й планета.
Новата теория може да си остане само теория. Проверката й предполага напускането на черната дупка, в която “живеем”, но по теория, не може да се напусне черна дупка, и кръгът се затваря
Вашите коментари