Премиерът Румен Радев избра необичайно драматична метафора, за да представи Бюджет 2027 – проекта, изготвен и защитаван от собственото му правителство.
„Тежък камион с отказали спирачки, който лети към пропастта“ – така министър-председателят описа състоянието на публичните финанси при представянето на бюджета в УНСС.
Проблемът с тази метафора е, че вече не става дума само за наследството на предишни управления. Кабинетът на Радев е този, който изготвя Бюджет 2027, изпрати бюджетния план в Брюксел още на 15 октомври и сега трябва да покаже къде точно са „спирачките“, с които обещава да спре камиона.
От „стабилност“ до „пропаст“
Само преди няколко седмици тонът на правителството беше значително по-различен.
На 14 октомври Министерският съвет представи Бюджет 2027 като рамка, която трябва да върне публичните финанси към равновесие, да ограничи разходите, да намали дефицита и размера на новия дълг и едновременно с това да запази социалните политики.
Тогава премиерът заяви, че бюджетът задава „посока към разумно управление на публичните средства“.
На 6 ноември същият бюджет вече беше сравнен с камион без спирачки.
Радев обяснява противоречието с наследството от предишните години – растящ дефицит, автоматични механизми за увеличение на разходите, натрупани задължения и висок ръст на публичните плащания.
Това обяснение има основание, но не освобождава сегашното правителство от отговорност за решенията, които предлага за 2027 г.
Дефицитът остава над европейския лимит
Според представения бюджетен план дефицитът за 2027 г. се очаква да бъде около 4,3% от БВП на начислена основа.
Това е значително над референтния европейски праг от 3%.
България вече се намира в процедура при прекомерен дефицит, а целта е бюджетният недостиг да бъде сведен до 3% от БВП едва през 2029 г.
Тоест Бюджет 2027 не връща държавата непосредствено към нормалните европейски фискални параметри. Той по-скоро обещава начало на постепенното връщане към тях.
Тази разлика е съществена.
Дългът скача с още 6,5 млрд. евро
Не по-малко тревожна е динамиката на държавния дълг.
По официалните параметри дългът на сектор „Държавно управление“ трябва да достигне около 40,6 млрд. евро в края на 2026 г., а година по-късно – 47,1 млрд. евро.
Това е увеличение с приблизително 6,5 млрд. евро само за една година.
Като дял от икономиката дългът се очаква да нарасне от около 31,1% на 33,3% от БВП.
Нивото само по себе си все още е далеч под европейската граница от 60%, но тенденцията е ясна – България продължава да трупа дълг с темп, който доскоро не беше характерен за публичните ѝ финанси.
Европейската комисия още през пролетта прогнозираше, че държавният дълг може да достигне 35,5% от БВП през 2027 г., ако липсват достатъчно компенсиращи мерки.
Брюксел вече задава неудобни въпроси
Критиката към бюджета не идва само от политическата опозиция.
На 26 октомври Европейската комисия изпрати официално писмо до България с въпроси за съответствието на бюджетния план с европейските фискални правила. Документът и отговорът на българското Министерство на финансите са публикувани на официалния сайт на ЕК.
Според изчисленията на Комисията ръстът на нетните разходи през 2026 г. е значително над препоръчания максимален темп.
ЕК изчислява увеличение от 10,1% при препоръчителен максимум от 4,2%.
За 2027 г. правителството вече планира по-строго ограничаване – прогнозираният ръст на нетните разходи е 1,3%, при допустими 3,4%. Но натрупаното отклонение от предишните години остава проблем.
С други думи: кабинетът действително натиска спирачката за 2027 г., но го прави след години на силно ускорение на разходите.
Правителството ще задържа 10% от бюджетите
Показателно за напрежението е и една от мерките, предложени на Европейската комисия.
Първостепенните разпоредители с бюджет ще могат първоначално да използват само до 90% от одобрените средства.
Останалите 10% ще могат да бъдат освободени след 1 ноември 2027 г., и то само ако бюджетното салдо позволява това.
Това практически представлява резервна аварийна спирачка – ако приходите не се изпълняват или разходите излязат извън контрол, част от парите просто няма да бъдат предоставени.
Самият факт, че е необходим подобен механизъм, показва колко ограничено е пространството за грешки.
Повече пенсии и заплати при забавяща се икономика
Бюджетът едновременно обещава значителни социални разходи.
Предвижда се около 8% увеличение на пенсиите, 5% ръст на заплатите в бюджетната сфера и 7,5% увеличение за педагогическите специалисти.
Минималната работна заплата трябва да достигне 660 евро, а увеличения се предвиждат и при детски добавки, майчинство и други плащания.
Самият Радев обаче постави правилния икономически въпрос при представянето в УНСС: как могат устойчиво да растат доходите, ако производството и инвестициите не растат със сходен темп.
Това е и една от слабите точки на бюджета.
Министерството на финансите очаква реалният икономически растеж да се забави от около 3% през 2026 г. до 2,5% през 2027 г., докато инфлацията се прогнозира около 4%.
Тоест държавата ще трябва да финансира растящи постоянни разходи при по-бавно увеличаване на икономиката.
Къде са структурните реформи?
Точно тук идва и един от най-сериозните въпроси.
Доц. Щерьо Ножаров от УНСС заяви пред БНР още преди официалното представяне на бюджета, че в плана не се виждат достатъчно структурни реформи.
Според него рискът е вместо устойчиви промени да се използват еднократни или нестандартни приходни мерки.
И действително част от приходите за 2027 г. трябва да бъдат осигурени чрез еднократен данък върху т.нар. свръхпечалби на банки, застрахователи, търговски вериги и други сектори.
Планирани са още промени при хазарта, електронните ваучери, имотните сделки, автомобилите и различни административни такси.
Проблемът с еднократните приходи е именно в това, че не могат постоянно да финансират постоянно растящи разходи.
Обещаната административна реформа тепърва трябва да се докаже
Правителството обещава съкращаване на административните структури от около 260 на 220, премахване на излишни ръководни позиции, ограничаване на бордове и закриване на дублиращи функции.
Предвижда се и реформа при ТЕЛК, както и по-строг контрол върху държавните предприятия.
Това могат да бъдат реални структурни мерки.
Но към момента ключовият въпрос не е колко реформи са обявени, а колко пари действително ще спестят.
Без конкретни оценки на финансовия ефект подобни обещания трудно могат да компенсират дефицит от над 4% от БВП.
Закъснелият бюджет също е симптом
Правителството обещаваше Бюджет 2027 да бъде внесен навреме.
Но на 1 ноември премиерът все още заявяваше, че проектът ще бъде внесен „тези дни“. Законът за публичните финанси предвижда проектът да бъде внесен в Народното събрание до края на октомври.
На 6 ноември кабинетът представи бюджета пред студенти и преподаватели в УНСС.
Самото публично представяне в университет не е проблем. Прозрачният дебат е полезен.
Но бюджетът е преди всичко закон, който трябва да мине през парламента, а не комуникационно събитие.
Кой всъщност държи волана?
Румен Радев има право да критикува наследените дефицити, автоматично растящите разходи и решенията на предишните управления.
Тези проблеми са реални.
Но след като неговото правителство вече управлява страната, изработва бюджета, договаря параметрите с Европейската комисия и определя данъчните и разходните политики, не може безкрайно да остане само в ролята на свидетел на катастрофата.
Метафората за камиона с отказали спирачки е силна.
Само че през 2027 г. воланът вече е в ръцете на кабинета „Радев“.
И ако премиерът сам признава, че държавните финанси се движат към пропаст, обществото има право да получи не само обяснение кой е ускорил камиона в миналото, а много конкретен отговор как настоящото правителство ще го спре – при дефицит от 4,3%, още милиарди нов дълг и социални разходи, които продължават да растат.
Защото в бюджета политическите метафори могат да бъдат впечатляващи, но в крайна сметка сметката винаги се плаща с реални пари.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари