Правителството подготвя специален закон за регулиране на големите търговски вериги, който трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на 2026 г. Това обяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в предаването „Денят започва“ по БНТ.
По думите му бъдещите правила трябва да обхванат не само отношенията между веригите и доставчиците, но и въпроси като работното време, размера и разположението на големите магазини.
Абровски даде пример със случаи, при които обекти на една и съща верига са разположени на малко разстояние един от друг и това според него създава проблеми с трафика, шума и градската среда.
Министърът постави и въпроса дали големите инвестиции на търговските вериги в нови магазини не се компенсират впоследствие чрез по-високи надценки за потребителите.
Твърдението, че България е „единствената“, е твърде широко
Абровски заяви, че България е единствената държава без законодателство, което да регулира големите търговски вериги.
Тази формулировка обаче не се потвърждава в този общ вид от данните на Европейската комисия.
ЕК поддържа специален Индекс за ограниченията в търговията на дребно, който показва, че всички държави членки регулират в една или друга степен откриването и дейността на търговски обекти. Различията са в обхвата и строгостта – някъде има ограничения за работното време, другаде за размера и местоположението на магазините, разрешителните режими или продажбата на определени стоки.
България действително е сред по-слабо рестриктивните държави по отношение на откриването на нови търговски обекти, но не може коректно да се твърди, че изобщо няма регулиране на сектора.
Държавата влиза в магазините на големите вериги
Паралелно с подготовката на закона са започнали и проверки в магазините на една от четирите големи търговски вериги.
По думите на земеделския министър акцията продължава три дни – вчера, днес и утре – като държавните институции проверяват обектите по цялата верига на доставки.
Целта, според Абровски, е да се установи както качеството и произходът на храните, така и начинът, по който се формират крайните цени.
Той постави въпроса защо определени хранителни продукти, включително млякото, могат да бъдат по-евтини в държави като Люксембург, отколкото в София.
Проверките трябва да установят и дали има вносна продукция, която се предлага като българска, както и дали по веригата между търговци се натрупват необосновани надценки.
Веригите вече са под засилен контрол
Спорът за отношенията между производители и големите търговци не започва с настоящата акция.
Още през юни Министерството на земеделието съобщи за сигнали от производители за натиск от страна на търговски вериги. Тогава случаите бяха насочени към Комисията за защита на конкуренцията, която получи разширени правомощия срещу нелоялните търговски практики.
Това означава, че новият закон няма да бъде първата нормативна намеса в отношенията между веригите и производителите, а по-скоро опит да се въведе по-широка рамка за самото функциониране на големите търговски обекти.
170 млн. евро за земеделците
Абровски коментира и държавната помощ за земеделските производители заради поскъпването на горивата и торовете.
За 2026 г. са осигурени общо 170 млн. евро, от които 100 млн. евро са предназначени за компенсиране на разликата в цените на газьола между 2025 и 2026 г., а останалите средства – основно за по-високите цени на торовете.
Тази помощ обаче е предназначена за производствения процес на полето, а не за транспортните разходи при износа.
Скъпият транспорт затруднява износа на зърно
Според министъра проблемът при износа на българско зърно не е свързан със сигурността в Черно море, а с високата цена на вътрешния транспорт.
Той посочи, че превозването на милиони тонове зърно от Северозападна България до пристанищата по Черноморието с камиони оскъпява продукцията и натоварва пътната мрежа.
Затова държавата проверява възможността отново да се използва по-активно железопътният транспорт и гарите с действащи кантари, за да се намалят разходите за превоз към Варна.
Подпомагането вече няма да бъде „на калпак“
Министърът защити и промяната в схемите за подпомагане на земеделците.
Според него досегашният модел, при който помощта често се разпределя на площ, животно или стопанство независимо от конкретната загуба, изкривява производството.
Новият подход е средствата да се насочват към производители, които могат да докажат реални щети – например минимум 30% спад на продукцията вследствие на суша или друго извънредно събитие.
Официалните данни показват, че близо 12 500 производители на слънчоглед и царевица вече са включени в схема за компенсации за щетите от сушата през 2025 г., с общ бюджет 22,2 млн. евро.
Абровски призна, че промяната предизвиква напрежение в сектора, но според него средствата трябва постепенно да се насочват там, където има доказана необходимост.
Следващият голям приоритет на Министерството на земеделието ще бъде водата и напояването, включително дигитализацията на каналите и тръбната инфраструктура.
Редактор: Стефан Коев
Източник: БНТ
Вашите коментари