ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
Представя
„ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ ЗА ФРАНКЕНЩАЙН“
първа поетична книга
на
МАРГАРИТА СТЕФАНОВА/Alfa_c
18.30 ч – 11 октомври 2013 г
„Умението да летиш се заключава в това
да се научиш как да се хвърлиш на земята
и да не я улучиш.“ Дъглас Адамс
Не беше полет.
Помня, че тогава нямаше небе
и въздухът в гърдите ми
като внезапна смърт бе тежък.
Криле?
Не можеш да се вкопчиш в нищото с криле,
неука и чуплива като смях е
птичата им нежност.
Не смогнах да поискам много –
нокти, камък за сърце...
И паднах.
Може и да е приличало на полет.
Повдигнах се,
събрах безчувствения си животец до парче,
сглобих го в тромав Франкенщайн
и си го заживях отново.
Сега съм друг човек,
дълбая крива линия в дланта,
поникнали пера покриват закърнелите ми нокти...
Понякога
летя до седмото продънено небе с гнева събран
и меря с празни приказки оцъклените нощи.
Има такива хора /аз си ги наричам перфекциоНАЦИСТИ/, които обичат да изпипват до блясък, до прозрачност, до неслучайния отблясък онова, което ще поднесат. И не защото ги терзаят обичайните съмнения – как ще го приемат другите, просто не са роби на собствения си нарцисизъм, непременно и на всяка цена да споделят снесеното яйце и огласят простора. Те са хора, издигнали се на нивото, което искат да бъдат и търсят измеримостта със стремежа към съвършенство. Това обяснява късния прощъпулник на Маргарита Стефанова за споделянето на стихове в книжно тяло, като изключвам участието й в сборника дамска поезия „Червилото на Пегас“. И ако много автори са си присвоили импресионизма, като прикритие за избързани и доста освободени поетични изблици, Маргарита е достигнала своя си формула, в която съвременната модерна поезия звучи класически, без да ни натрапва усещането за отминалост. Зад лекотата, с която се лее стихът й, не прозира детайлната работа и многото труд по извайването, не само защото има какво различно да сподели, но и има онази даденост свише, която никое усилие не може да постигне, ако не е заложена в основата му. На добър час, Марго, на теб и твоя „Франки“. Ваня Маркова /Markoni/
„Авторът Маргарита Стефанова те заблуждава, защото в тази книга няма да прочетеш нито една празна приказка. Но ще получиш трайни увреждания. Ако делникът те е свил до опит за безболезнено оцеляване и така сърцето ти се е смалило от инстинкт за самосъхранение, ще ти порасне ново, огрооомно сърце и... много ще те болят, но и много ще те радват следващите стихотворения. И с нови очи ще осъмнеш (защото тази поезия е безсънна!) – с очите на влюбен. И ще те ослепят, но и ще ти отворят всичките небета следващите стихотворения. И ще видиш „животеца” си – парчета метафори – и докрай ще те разпарчетят, но и ще го съберат в Живот следващите стихотворения.
Резултатът: трайно увреден от човечност, оголен до последния нерв Франкенщайн.
Не флиртувам (честна дума!), но и до ден-днешен не знам дали писането на поезия причинява катарзис. Но знам, че четенето на Тази поезия го прави с бясна сила. Камелия Кондова
Вашите коментари