Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Уважаеми г-жи и г-да министри,
С тревога следя последните новини около идеята за отпадане на тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места и либерализирането на режима. Не мога да намеря точните думи, с които да опиша начина, по който се чувствам сега. Обидена, засегната, нелепа, тъжна, възмутена, огорчена. Идва ми да си стегна багажа, да си взема децата и семейството и да напусна България. Макар че съм патриот, работя в Института по български език към БАН, занимавам се с историята на нашия език, който е първият писмен език на славяните. Имало е времена, когато България е била първа, когато е била уважавана и силна държава. Когато е била културна и книжовна държава, когато владетелите й са знаели колко е важно да бъдеш образован и грамотен. А сега като аргумент за връщане на тютюнопушенето се изтъква това, че в другите държави било върнато. Това ли искаме? Да се сравняваме? Защо не се сравняваме по икономически растеж, грамотност, условия на живот? Защо поне за нещо не бъдем първи, кой иска да ни отнеме това право?! Една година вече здравните инспектори работят за налагане на забраната. Връщайки режима, Вие ще се подиграете с тяхната работа. Съзнанието на хората постепенно започва да се променя. Това е много важно. Защото пушенето не става само в заведенията. 70 % от българските деца са пасивни пушачи в домашни условия. Когато либарилизирате режима на заведенията, Вие ще поощрите по косвен начин пушенето в домовете. Вчера слушах г-жа Буруджиева, която каза, че забраната не водела до ползи за здравето. Срам ме е изобщо да коментирам това изказване, защото то е пълна лъжа. Хората, които пушат, искат да чуят точно това. Г-жо Буруджиева, Вие не смятате ли, че с това изказване насърчавате родителите да излагат децата си на тютюнев дим? Репортажът за пушещите деца беше само преди няколко дни... Дори само гледането на пушещи хора е индиректно вредно за децата, защото те го приемат за нещо нормално и приемайки го по този начин, като пораснат ще станат пушачи.
Аз съм майка на две деца. И двете са в детска градина. Днес в групата на сина ми бяха само 3 деца.
Всички останали са болни - с кашлица и хрема. Много майки около мен се оплакват от честите бронхиолити на децата си. Знаете ли, че това е състояние, което застрашава живота на децата? Знаете ли, че за справяне с тези пристъпи децата се подлагат на лечение с кортикостероиди и урбазон.
Г-да народни представители,
Вие знаете ли какво е урбазон?
Вие виждали ли сте колабиращи и посинели деца в интензивно отделение, които се борят за глътка въздух?
Вие виждали ли сте сълзите на майките, които се молят детето им да започне да диша?
Пиша това със сълзи на очи и ми е мъчно, жалко и грозно, че се налага да го пиша. Срам ме е, че се опитвам да отглеждам децата си по подобаващ начин, да ги направя умни и грамотни. Аз не си водя децата по ресторанти и заведения. Те си имат други интелектуални занимания. Но искам да мога да кажа на децата си, че се гордея с България и българското правителство. Сега за съжаление не мога да го кажа.
Моля ви от все сърце, не връщайте стария режим. Не се подлагайте на лобистки натиск.
Ако навремето Левски се е водел от икономически интереси, нямаше да бъде Левски. Ако навремето чипровските католици са мислели за себе си, нямало е да има чипровско въстание. Но точно защото са мислели за себе си, са действали по съвест и са гонели идеали. Защото те са съзнавали, че животът не е само тук и сега, че трябва след години поколенията да се гордеят с тях.
Аз искам да се гордеем с вас. Не отменяйте забраната!
Благодаря на всички, които ще отделят от времето си да прочетат това писмо. Благодаря, ако се вслушате в думите.
И още нещо - думата памет идва от па-мент. Па е частица, която е означавала "след". Обяснението на думата е, че паметта е това, което остава след мисълта. Помислете добре каква памет искате да оставите след себе си.
С надежда за добра България,
Магдалена Абаджиева"
Писмото е публикувано в btvnews.bg
Вашите коментари