Сякаш неусетно, в политиката във Варна се появиха различни лица. Примерът са повечето водачи на листи. За парламентарни избори основните политически сили по традиция залагат на известни имена от националните си ръководства. Този път обаче, се забелязва разлика – появиха се водачи на листи, оглавени от РАБОТЕЩИ хора.
Като се замисли човек, голяма част от емблематичните за „Модела Варна“* стари задници, са известни преди всичко с това, че са... известни. И, както си му е редът, също като Ким Кардашиян, тяхната известност се дължи по-скоро на сътворените от тях глупости, далавери и празнословие.
В същото време, Пламен Орешарски от КБ и Лиляна Павлова от ГЕРБ излъчват нещо много повече от известност. Не досаждат и си личи, че разбират това, което говорят.
За добро са и промените в останалите партии.
Общо взето, спокойно може да се каже, че тази година състезанието между водачите на листи във Варна е между умни и работещи хора.
Доста по-драматична беше промяната в Община Варна.
Новият варненски градоначалник демонстрира впечатляващ отказ от суетата на властта и дори и да управлява само няколко месеца, градът имаше нужда от тази почивка. Случи се чудо - в общината се появи кмет, който даже ходи на работа. Доцент Христо Бозов лично инспектира строителните обекти, не се притеснява да изслуша и мнението на работниците, не се натрапва по медиите и няма мания за влизане в историята. На финала, няма да е никак чудно, ако той свърши повече работа, отколкото предшественикът му за три мандата и половина.
Може да звучи парадоксално, но всички те – различните лица в различните политически партии и институции, имат един проблем.
Старите варненски задници.
И много скоро ще се срещнат с него. Някои даже вече се сблъскаха с него.
Тепърва ще им се наложи да осмислят основния управленски канон, наложен от „Модела Варна“ в Гагаузландия.
Само с акъл не става! И само с работа не става!
Повечко арогантност трябва. Доста повечко!
Между другото, ако и този път старите задници надделеят, има сериозна вероятност за следващи избори... въобще да няма умни и кадърни кандидати за водачи на варненските листи.
Дали пък това не е целта – царство на вечните задници!
Антон Луков
„Моделът Варна”- особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие.
Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия.
Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
И въпреки всичко! Може да звучи парадоксално, но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.
Те са по–скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация. /antonlukov.blogspot.com
Вашите коментари