Някак между другото мина вчерашната новина, че „Членството на България в ЕС промени драстично условията за правене на аграрен бизнес в страната. Основният двигател на тези промени, освен присъединяването към Общия пазар и повишените изисквания към някои сектори, беше Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и нарасналата финансовата подкрепа за сектора. За периода 2007-2013 г. субсидиите за сектора по линия на ОСП и националните доплащания достигнаха 6,9 млрд. лева. Тези средства създадоха интерес към отрасъла, какъвто до този момент не беше наблюдаван и какъвто дори реституцията не успя да събуди.“
Може би за безразличието си има причина! Все пак не става дума за дребнаво заяждане, относно правилата на Брюксел, а за един „нищо и никакъв“ милиард, наливан годишно, само в един отрасъл в България. Нещо повече - селското стопанство съвсем не е единствения отрасъл, облагодетелстван от членството ни в ЕС и сигурността, осигурявана от членството ни в НАТО. Практически, няма голям инфраструктурен, образователен или научен проект, който да се прави без европейско финасиране или съфинансиране.
Тук дори не става дума за благодарност. Каквато никой не ни е искал, пък и едва ли е очаквал.
Иде реч за интереси. Български национални интерси!
Не случайно, подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО е една от най-високите в цялата общност. И причината не е само в субсидиите – над 60% от нашия износ се пласира на пазарите в Европа.
В крайна сметка онези, които протестират срещу ЕС и НАТО не си правят труда да питат българските предприемачи дали са готови да се лишат от привилегията да изнасят стоките си в Европа. Не питат и младите българи, които мечтаят за образование в свят без граници, дали са съгласни да живеят в лагер, опасан с телени мрежи. И не на последно място, никой не си дава труда да опише алтернативата на ЕС и НАТО в истинските й краски. Защото истината е, че такова нещо като приемлива алтернатива на ЕС и НАТО няма.
Колкото до любителите на розови приказки, цитиращи в несвяст политическата лудост на съседна Гърция, добре би било да потърсят отговора на един единствен въпрос - ако не съществуваше ЕС и НАТО, дали кризата в южната ни съседка щеше да е по-малка? Дадени са били милиарди. Много милиарди. Нито ЕС, нито НАТО носят вина, че гръцките политици са употребили толкова много пари толкова НЕразумно. Така че, вината си е в Атина, а не в Брюксел. Може би не е трябвало да им дават на гърците въпросните милиарди. Ама те си искаха. Нали? И сега искат! Май?
И каквото и да говорим, идентична е ситуацията и в България. Заемите, които тегли българското правителство, могат да послужат както катализатор за реформи или да потънат в българските политически пясъци. Ако се случи второто - виновните ще са в София, както и овациите ще са за София при положение, че имаме късмет с някакъв Бойко-Борисовски ентусиазъм за реформи.
Третият вариант - някой в Брюксел да бъде изкаран виновен за нашите глупости е възможен само в главите на протестиращите против ЕС и НАТО.
Антон Луков
Вашите коментари