52% ръст на заплатите за антикорупцията: награда без резултати

18:50, 19 Ноември 2025

Решение за 52% увеличение на заплатите в Антикорупционната комисия и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество мина на първо четене в ресорната парламентарна комисия заедно с проекта за държавен бюджет за 2026 г.

Ходът мина през остра съпротива на опозицията, но с 12 гласа „за“ срещу 8 „против“ мнозинството наложи решението. Така, само за година, възнагражденията в двете „антикорупционни“ структури ще са скочили над два пъти – без да има ясен отговор какво точно получават гражданите насреща.

Две увеличения за по-малко от година

Според данните, представени в комисията, през март 2025 г. разходите за заплати в Комисията за противодействие на корупцията вече са били увеличени с около 65% – от близо 9 млн. лева до 14,75 млн. лв.

Сега в проектобюджета за 2026 г. се добавя нов скок от 52%, като фонд „Работна заплата“ за КПК достига около 22 млн. лв. (около 11,47 млн. евро), а общият бюджет на комисията е малко над 13 млн. евро. За Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество са предвидени около 8,63 млн. евро, от които над 7 млн. евро отново са за заплати.

Тоест, в рамките на една бюджетна година, две институции, които символизират борбата с корупцията, получават поредно, много надсредно увеличение на възнагражденията – в момент, в който средната индексация в бюджетния сектор е около 5%, а за редица регулатори повишението е едноцифрено.

„Класифицирана“ информация за заплатите – антикорупция на тъмно

На въпросите на депутати от „Възраждане“, ПП–ДБ и МЕЧ защо е необходимо подобно увеличение, колко души работят в комисиите и каква е средната заплата, представителите на КПК дават половинчати отговори. Началникът на отдел „Бюджет и счетоводство“ обяснява, че ръстът се дължи на по-висока минимална заплата, увеличение на осигурителните вноски и 5% индексация – но това обяснява най-много част от 52-те процента.

Още по-показателен е отговорът на член на комисията, че данните за щата и средното възнаграждение били „класифицирана информация“, достъпна само по специален ред.

Така се стига до парадокс: институция, която по закон трябва да е символ на прозрачността, на практика отказва да каже публично колко души работят в нея и какви заплати получават – докато иска от парламента огромен ръст именно за тези заплати.

Когато за пенсионерите няма 100 лева, а за „борците с корупцията“ има милиони

Контрастът с останалата част от бюджета е рязък. За голяма част от администрацията, включително в системи като образованието и културата, е предвидена индексация около 5%.

Според разчети, цитирани в парламента, в енергийния регулатор КЕВР ръстът на възнагражденията е около 18,6%, в НСИ – 6,75%, в ДАНС – 8,6% – далеч под 52-те процента за КПК. 

На този фон в същия бюджет се водят спорове дали изобщо да има коледни добавки от по 100–150 лв. за пенсионерите, а бизнесът и синдикатите предупреждават за натиск върху осигуровките и данък „дивидент“.

Не е изненадващо, че част от депутатите определят искането за 52% увеличение като „върхът на цинизма“, когато стотици хиляди възрастни хора се борят да покрият сметките си с пенсии, чийто ръст остава под инфлацията.

ЕК спира 215 млн. евро заради липсваща реформа – София увеличава заплатите

Докато парламентарната комисия щедро отваря портфейла за антикорупционните органи, Европейската комисия официално потвърди, че временно задържа 215 млн. евро от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост именно заради неизпълнен ключов етап – реформа за политически независима антикорупционна комисия.

България има шест месеца, за да изпълни този ангажимент, иначе забавянето на средствата може да се проточи. Към момента страната е усвоила под една трета от над 6 млрд. евро по плана.

Тоест Брюксел казва на София: „Комисията ви не е достатъчно независима и реформата не е завършена, затова ви задържаме стотици милиони“. Българският парламент пък отговаря с посланието: „Независимо от това, ще ви увеличим заплатите с над 50%“.

Ще има ли изобщо комисия?

Допълнителен пласт абсурд придава и политическият фон. Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски нееднократно заяви, че Комисията за противодействие на корупцията трябва да бъде закрита и внесе в Народното събрание законопроект за това.

Паралелно с това „Демократична България“ внесе свой проект за нов, реформиран орган с различна структура и частично прехвърляне на правомощия към Сметната палата и ДАНС.

Така на практика управляващо мнозинство и опозиция публично спорят дали сегашната комисия да бъде пренаредена из основи или направо закрита, докато същата институция се готви да посрещне 2026 г. с рекордно висок фонд „Работна заплата“.

В този контекст въпросът, поставен от Лена Бориславова в комисията – какъв е смисълът да се гласува тригодишен бюджет с такъв ръст, ако комисията може да не съществува след няколко месеца – остава без реален отговор.

Антикорупция без резултати – какво получава обществото?

Най-големият проблем обаче не е самото число „52%“, а липсата на отчетност. В дебата не бяха представени публично ясни данни:

- Колко проверки и производства е започнала комисията за последната година?

- Колко от тях са довели до обвинения и влезли в сила присъди?

- Колко имущество е реално отнето в полза на държавата и каква част от тези актове са устояли в съда?

Без такива показатели всяко рязко увеличение на възнагражденията изглежда не като инвестиция в борбата с корупцията, а като бонус за институция, чиито резултати са невидими за обществото – и същевременно спират европейски средства за България.

Ако законодателят наистина иска да укрепи антикорупционната инфраструктура, логичната последователност би била:

1. Ясна реформа и гаранции за независимост, отговарящи на ангажиментите по Плана за възстановяване;

2. Публични критерии за ефективност – брой дела, присъди, отнето имущество;

3. Преструктуриране на щата спрямо новите функции;

4. И едва тогава – обсъждане на възнаграждения, съобразени с реалните отговорности и резултати.

Вместо това получаваме обратното: първо са парите, после – може би – реформите.

В страна, в която доверието към институциите е хронично ниско, а корупцията остава сред основните проблеми, подобни решения не просто изглеждат несправедливи – те подкопават и малкото останала вяра, че „борбата с корупцията“ е нещо повече от добре платено клише.

Вашите коментари