Министерство е освободило 69 служители само за месец, като заповедите за 56 от тях са връчени в един ден. Ведомството обяснява съкращенията с преструктуриране, но мащабът им поставя въпроси за прозрачността на реформата, действителните бюджетни икономии и риска от съдебни обезщетения.
Административната реформа обикновено се представя като начин държавата да харчи по-малко и да работи по-ефективно. Когато обаче 56 държавни служители бъдат освободени в рамките на един ден, въпросът вече не е само колко ще намалее числеността на администрацията, а какво се случва с нейната способност да изпълнява задълженията си.
През септември Министерството на иновациите и дигиталната трансформация е освободило общо 69 служители, като 56 от заповедите са връчени на 18 септември. Данните са предоставени официално на Българското национално радио по Закона за достъп до обществена информация.
Сред освободените има ръководни служители и експерти, изпълнявали аналитични и контролни функции. Част от уволненията вече се оспорват в съда.
Министерството обяснява промените с преструктуриране на администрацията и уверява, че ключовите му дейности, включително ангажиментите по сертифициране на машините за предстоящите президентски избори, са обезпечени.
Но между официалното обяснение за реформа и доказателствата за нейната ефективност има съществена разлика.
От две министерства в едно – с десетки освободени служители
Министерството на иновациите и дигиталната трансформация беше създадено през май 2026 г. чрез обединяването на Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление.
Още в края на май министър Иван Василев обяви пред БНТ намерението броят на дирекциите да бъде намален от 19 на 8, а щатните бройки – със 120. По думите му двете администрации са разполагали общо с 589 щатни места, около 70 от които незаети.
През август правителството прие новата структура, а устройственият правилник, влязъл в сила от 1 септември, определи численост от 217 щатни бройки за самото министерство. Числата не са пряко съпоставими, тъй като при преобразуването са преразпределени и функции към други административни структури.
Правителството има основание да премахва дублиращи се звена и да ограничава административните разходи. Това обаче не отменя необходимостта да докаже, че съкращенията са направени след оценка на реалните функции, натовареността и необходимия експертен капацитет.
В отговора до БНР министерството посочва, че новият модел цели премахване на паралелните административни и експертни дейности. Не става ясно обаче какви конкретни измерими икономии са постигнати от освобождаването на 69 служители през септември.
Икономии днес, обезщетения утре?
Един от най-съществените въпроси е финансовият резултат от реформата.
От министерството потвърждават пред БНР, че вече има образувани съдебни дела по жалби на освободени служители.
Ако съдът установи, че дадено уволнение е незаконосъобразно, засегнатият служител може да има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест основни заплати, според приложимия правен режим.
Това означава, че част от очакваните икономии могат да бъдат намалени от разходи за обезщетения и съдебни производства.
Самото наличие на дела не доказва, че съкращенията са незаконни. То обаче показва, че кадровата реформа вече поражда правни спорове с потенциални финансови последици.
Затова е необходимо ведомството да публикува не само колко служители е освободило, но и какъв е очакваният годишен ефект върху бюджета, какви еднократни разходи са направени и какви финансови рискове произтичат от съдебните производства.
Без такава информация твърдението, че администрацията е станала по-ефективна, остава недоказано.
Кой ще контролира машините за гласуване?
Особено чувствителен е въпросът дали съкращенията могат да засегнат подготовката на изборите.
Министерството има отговорности, свързани със сертифицирането на машините за гласуване. На въпрос на БНР дали сред освободените има служители, пряко ангажирани с тази дейност, ведомството отговаря, че няма постоянно определени служители с подобна отговорност.
Според обяснението задачите се възлагат допълнително със заповеди на министъра на действащи служители при отделните етапи от подготовката на изборите. Министерството уверява, че необходимият капацитет е осигурен.
Този отговор обаче не изяснява дали сред освободените има експерти, които са участвали в предишни процедури по удостоверяване на съответствието на машините и притежават специфичен практически опит.
Разликата е съществена. Формалното възлагане на задачи не е равнозначно на наличието на достатъчно подготвени специалисти.
В дейност, пряко свързана с доверието в изборния процес, институциите трябва да могат да покажат не само заповеди за назначаване на комисии и работни групи, но и доказателства за необходимата техническа компетентност.
Реформа или механично намаляване на персонала?
На 7 октомври министър Иван Василев заяви пред парламентарната комисия, че всички служители на пенсионна възраст в министерството ще бъдат освободени, като част от тях вече са напуснали, а други предстои да бъдат освободени.
Той представи съкращенията като част от правителствената политика за оптимизация на държавната администрация.
Подобен подход поставя допълнителен въпрос: доколко кадровите решения се основават на индивидуална оценка на необходимите компетентности и доколко на общи административни критерии?
Високата възраст сама по себе си не означава ниска ефективност, както и по-малкият брой служители не гарантира по-добро управление.
Особено в специализирани администрации загубата на дългогодишен експертен опит може да се окаже проблем, ако няма механизъм за предаване на знания и приемственост.
Няма публични данни, които да позволяват да се заключи, че точно това се е случило в министерството. Но при десетки едновременни освобождавания е основателно да се поиска информация как са оценени тези рискове.
Пет въпроса към министър Иван Василев
За да бъде оценена реалната ефективност на преструктурирането, министерството следва да предостави конкретни данни:
1. Колко са действително съкратените длъжности и колко са прекратените правоотношения по други основания, включително пенсиониране?
2. Какъв е очакваният размер на годишните икономии от заплати и осигуровки и какви еднократни разходи са направени за обезщетения?
3. Колко съдебни дела са заведени срещу уволненията и какъв е максималният финансов риск за бюджета?
4. Кои аналитични и контролни функции са засегнати от освобождаването на служители и кой ги изпълнява в момента?
5. Колко от освободените са участвали в предишни процедури по сертифициране на машините за гласуване и как е осигурена приемствеността?
Тези въпроси са важни не само за служителите на ведомството. Отговорите им засягат качеството на електронните административни услуги, институционалния контрол, киберсигурността и управлението на публични средства.
Административната реформа не бива да се оценява единствено по броя на съкратените длъжности. Нейният действителен резултат се измерва с по-ниски разходи, по-добри услуги и запазен капацитет за изпълнение на държавните функции.
Засега обществото знае колко души са освободени и колко заповеди са връчени в един ден. Не знае обаче колко пари действително ще спести държавата и дали ще получи по-добре работеща администрация.
А именно това трябва да бъде основният критерий за успеха на всяка реформа, финансирана с парите на данъкоплатците.
Автор: Nakratko.bg
Вашите коментари