Докато институциите подготвят обществена поръчка за възстановяване на разрушената връзка между Смолян и Пампорово, туристическият бизнес предупреждава за загуби и затворени обекти. Общината няма пари да асфалтира дори целия авариен маршрут, а работещите в курорта ще трябва да се придвижват по график.
Пет месеца след като огромно свлачище разруши част от пътя между Смолян и Пампорово, държавата все още е на етап избор на изпълнител за възстановяването му. Междувременно наближава зимният туристически сезон, а единствената пряка временна връзка между областния град и курорта остава неподготвена за движение при сняг.
На среща с представители на туристическия бизнес в понеделник, 19 октомври, кметът на Смолян Николай Мелемов обяви, че от 1 декември движението по аварийния път ще бъде организирано еднопосочно по график. От 6 до 13 часа автомобилите ще преминават от Смолян към Пампорово, а през останалото време – в обратната посока.
Решението обаче не отговаря на основния въпрос: ще може ли изобщо този път да се използва безопасно през зимата?
Представителите на бизнеса настояват за цялостно асфалтиране на временния маршрут, но общината заявява, че няма необходимите средства. По думите на Мелемов ще бъдат асфалтирани само най-проблемните 20–30 метра.
Пет месеца за процедури, но не и за решение
Свлачището се активира на 1 май в района на Райковски ливади и отнесе участък от третокласния път III-8641. Още тогава стана ясно, че проблемът е сериозен и не може да бъде решен с обикновен ремонт.
По информация на БТА геоложките проблеми в района не са нови. Свлачището е било укрепвано преди около 20 години, а сред основните причини за нестабилността на терена са хидрогеоложките условия.
Това обстоятелство поставя въпроса дали държавата е разполагала с достатъчно информация за риска и какъв контрол е осъществяван върху състоянието на пътя преди неговото разрушаване.
Едва в началото на октомври Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществената поръчка за проектиране и изпълнение на аварийно-възстановителните работи.
Предвижда се изграждането на мостово съоръжение с дължина около 108 метра и ширина 12 метра, което да преминава над свлачищната зона. Прогнозната стойност на поръчката е 9.06 млн. евро без ДДС, а срокът за подаване на оферти изтича на 26 октомври.
Според областния управител Георги Пепеланов, цитиран от БНТ, максималният срок за изпълнение може да достигне две-три години, макар институциите да се надяват кандидатите да предложат по-кратки срокове.
Така дори при успешно приключване на процедурата трайното възстановяване на транспортната връзка остава въпрос на бъдещи строителни дейности.
За жителите и бизнеса в района обаче проблемът не е бъдещ. Той съществува всеки ден.
За 9 милиона евро има проект, за няколкостотин метра асфалт – няма пари
Най-показателното противоречие в действията на институциите е между мащаба на планираната инвестиция и невъзможността да бъде осигурен надежден временен маршрут.
Докато държавата подготвя проект за над 9 млн. евро, общината твърди, че не може да финансира цялостното асфалтиране на аварийния път.
На практика транспортната достъпност на един от най-големите български зимни курорти зависи от временно трасе, за което все още няма гаранция, че ще издържи на зимните условия.
Изпълнителният директор на „Пампорово“ АД Стефан Присадов предупреждава, че ако пътят остане с чакълена настилка, използването му през зимата ще бъде невъзможно.
Още по-тревожна е оценката на собственика на туристически комплекс Костадин Узунов. Пред NOVA той посочва, че в засегнатия район има над 400 апартамента и 100 къщи, а комплексите са затворени и няма да работят и през зимата. По думите му липсата на нормален път поставя бизнеса пред фалит.
Тези предупреждения не означават, че всички обекти в Пампорово са недостъпни. До курорта съществуват обходни маршрути през Стойките и прохода Рожен. Но те не заместват пряката връзка със Смолян, особено за хората, които ежедневно пътуват до работните си места, за доставчиците и за собствениците на имоти в непосредствено засегнатата зона.
Кой носи отговорност за временния път?
Според съобщеното досега аварийното трасе е общинска собственост, докато разрушеният основен път е част от републиканската пътна мрежа.
Това разделение на отговорностите поставя местната власт в затруднено положение, но не освобождава държавата от необходимостта да търси работещо решение за транспортната достъпност на района.
Остава неясно каква точно сума е необходима за цялостното асфалтиране на временния път, дали общината официално е поискала целево финансиране и какъв отговор е получила.
Не е публично изяснено и кой ще гарантира зимното поддържане на трасето, при какви метеорологични условия то ще бъде затваряно и как ще се осигурява преминаването на специализирани автомобили при спешни случаи.
Въвеждането на график за движение може да намали конфликтите между насрещно движещите се автомобили. То обаче не решава проблемите с настилката, снегопочистването и безопасността.
Цената на забавянето не се измерва само в строителни разходи
В публичния разговор за свлачището вниманието е насочено предимно към стойността на бъдещото съоръжение. Много по-малко се говори за икономическите последици от продължителното прекъсване на пътя.
Те могат да включват загубени приходи от туристическа дейност, допълнителни транспортни разходи, затруднения при наемането на персонал и намалена заетост в обектите, които зависят от пряката връзка със Смолян.
Точният размер на тези щети засега не е публично установен. Няма и представена цялостна оценка на ефекта от затворения път върху местната икономика.
Това е съществен пропуск, защото при вземането на решения за аварийна инфраструктура трябва да се отчита не само цената на строителството, но и цената на забавянето.
Ако няколко месеца без нормален достъп водят до затваряне на туристически обекти, пропуснати приходи и загуба на работни места, спестяването на средства от временната инфраструктура може да се окаже икономически неоправдано.
Въпросите, на които институциите дължат отговор
Пет месеца след активирането на свлачището Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община Смолян трябва да дадат конкретни отговори.
Първо, какво е било известно за състоянието на свлачището преди 1 май и извършвани ли са достатъчно наблюдения и превантивни дейности?
Второ, защо процедурите за трайното възстановяване на пътя достигат до етап обществена поръчка едва пет месеца след разрушаването му?
Трето, колко точно струва цялостното асфалтиране на аварийния маршрут и защо не е осигурено финансиране преди началото на зимния сезон?
И четвърто, коя институция ще носи отговорност, ако временният път стане непроходим и това доведе до прекъсване на доставките, невъзможност за придвижване на работещите или инцидент?
Свлачището е природно явление. Продължителността на транспортната изолация, организацията на аварийните маршрути и скоростта на институционалната реакция обаче са въпроси на управление.
Пампорово вероятно ще посрещне зимата без възстановена пряка пътна връзка със Смолян. Дали ще разполага поне с надежден авариен маршрут, все още не е сигурно.
Именно това е най-сериозният въпрос пет месеца след бедствието: защо институциите успяха да планират многомилионно съоръжение, но все още не са осигурили достатъчно надежден временен път за хората, които трябва да работят и живеят там?
Автор: Екип на Nakratko.bg
Вашите коментари