"Ахат" щe отбележат своята 40-годишнина с мащабно юбилейно турне, което ще срещне групата с публиката в десет града в България и Великобритания.
Концертите от обиколката събират знаковите песни от албума "Походът" и емблематични хитове от цялата дискография на любимата банда. Публиката получава възможност да преживее отново парчетата, оставили траен отпечатък върху българската музика и да сподели този специален юбилей с групата, която е гласна буква в историята на рока. Походът започна от Габрово, предстои да мине през Плевен, Стара Загора, Пловдив, Варна, Русе и Ямбол. На 28 ноември ветераните ще ударят в София, а на 11 декември ще продължат в Лондон. Финалът на годината ще бъде отбелязан във Велико Търново навръх 31 декември. Никакви подгряващи. Два часа и половина бомбен сет и китари, включени директно в трофопоста.
Към добре познатите Звезди Керемидчиев, Денис Ризов и Антоний Георгиев – Тонто ще се присъединят китаристът Камен Граховски, а палките от покойния Юрий Коцев е поел Алекс Ван Лазаров, когото свързваме още със "Сленг", Caliberty, "Торнадо", Дичо, Теди Кацарова, Силвия Кацарова, Яна Чакалска бенд, Rolling Over Party Band… През 2021 година той засне Drum Cover на песента Shadowplay на Фиш, който предизвиква положителни реакции в музикалната гилдия. Камен Граховски е повече метъл, отколкото рокаджия. Познаваме неговата жица от бандите Brutal Mind, Black Hole и Hangover. И Камен, и Алекс са свирили в група "Аналгин" със Звезди на фронта, сега част от бижуто на българския рок.
…Тогава, в края на 80-те, светът неудържимо се променяше. Смъкваше идеологическите си гащи и отдолу се показваше новата му, много по-човешка същност. Стената пукаше по сглобките и заплашваше да се стовари върху главите на онези, които са я вдигали. Те го знаеха. Или поне го предчувстваха. А рокът и у нас беше на върха на нормалността, съизмерен ако не в световен, то поне в източноевропейски план. В годините на т.нар. перестройка, Кирил Маричков използва разхлабването на идеологическите каишки и продуцира чрез Комсомола уникалната поредица от грамофонни плочи "БГ Рок". Това бяха студийните дебюти на "Ахат", "Ера", "Контрол", "Конкурент", "Нова Генерация", Милена, "Ревю", "Клас", "Атлас", "Орион", "Субдибула" – представителите на "нежната ни революция", следващи лоялността на споделените чувства за свеж въздух. На група се падаше по половин страна от винила, само на "Ахат" - цял самостоятелен албум. Една тава чинеше 2 лева и 30 стотинки.
В онези години те развяваха коси, окичени с ресни и висулки, обути в ластични клинове и бели хавлиени чорапи ("Айрън Мейдън" положение, батко!", смеят се в един глас на архивните снимки днес). Звезди се извиваше на дъга и в тази неудобна поза катереше шеметни вокални височини. Когато в същото време Денис катереше планините от боксове, за да дъни на баса си отвисоко. Когато Божо Главев въртеше шеметни сола на китарата. Хеви метъл, копеле! Тогава се поздравявахме по този начин. Защото бяхме черни овци. Не овце! Овцете са бели. И не си избират сами съдбата. Тогава рок-ен-ролът и особено хеви метълът бяха не просто музика. Те бяха парола. Паролата на свободата да разполагаш със себе си. Да не си винтче. Да имаш правото да изкрещиш желанията си. Така, както го правеше Звезди. И "Ахат" не бяха просто група. Те бяха една от йерихонските тръби, съборили стените на послушанието, страха и конформизма. Затова и знаковият албум "Походът" се превърна в личната история на стотици хиляди българи. Единственото място, където тези две понятия - "Брадвата" и "Дървото", могат да съжителстват - идейно и музикално като парчета. Заслугата тези 8 песни да не се изродят в площадни химни е изцяло на самата група. "Черната овца" - композиция, определена като най-добрата българска рок песен на всички времена, докато има рок-ен-рол, ще е жива и тя. Точно както желанието ни всеки сам да избира съдбата си.
Някой би си казал – не го ли извървяхте този поход бе, момчета? Ами не, както има 50-, че и 100-годишни войни, така някои начинания, преходи, пътешествия и походи продължават с години. Не само защото песните на групата триумфално шестват из сърцата на хилядите фенове – и преди, и сега, а и защото всичко това, за което говори албумът, продължава да е актуално, може би дори повече от всякога. Непреходната енергия на парчетата е безспорна и не оставя равнодушен никого, докоснал се до надъхания ритъм и яките рифове, а чуйте и текстовете. Те говорят сами за себе си. Въпреки че... 40 години по-късно ситуацията е привидно различна, успяхме да изградим домашния социализъм, защото имахме натрупан вече социален капитал, но "системата" стана прекалено арогантна и въобще не я интересува какво казват или си мислят хората. Това вече не е страшно за нея... Точно затова младите групи, а пък и другите - мисля си, биха могли да бъдат малко по-твърди. Но те не са. Истината е, че от по-голямата част музикални предавания по телевизията се излива една боза! Защо тези хора не са по-агресивни, по-активни към битието на този народ, тоест - към собственото си битие? Нямам обяснение... Но "Монолог"-ът на "Вечната черна овца"!.. Струва си отвсякъде. Някои неща не се променят. И това именно е идеята за класика. Та чак до днес - в зрелостта на тези все още младеещи (на лице) рок лъвове, които вече прекрасно знаят и "как", и "какво", и "кога". И могат да си позволят най-големия, най-редкия лукс за душата – да свирят музиката на сърцето си единствено за удоволствие. Не за пари. Дай, Боже, всекиму.
"Кралят Рок" се отправи на поход. Дълбоко убеден съм: чест и достойнство е да се включим в неговата свита от огнени души.
Вашите коментари