Един от основателите на фестивала „Чайки“ във Варна разказва за четвъртото издание, балканските музикални връзки и концепцията за „Арена Чайки“
На 29 август парк „Аспарухово“ отново ще се превърне в сцена за независима музика. Четвъртото издание на „Чайки фест“ събира Gigashadow, Indignity, Лютеница, 136 Records и специалните гости от Северна Македония My Tear.
Ден по-рано организаторите ще представят и концепцията за „Арена Чайки“ – постоянна открита сцена за градска култура във Варна.
„Чайки фест 4“ събира пет музикални проекта в парк „Аспарухово“ (ВИДЕО)
За изминатия път, състоянието на независимата музикална сцена и бъдещето на проекта разговаряме с един от основателите на фестивала Паскал Гонов.
– Г-н Гонов, „Чайки фест“ достига до своето четвърто издание. Може ли вече да кажете, че фестивалът се е превърнал в традиция?
–„Традицията“ е институция – тя се изгражда с времето и само публиката може да даде такава оценка, а аз не бих могъл. Все пак, четвъртото издание показва, че „Чайки фест“ вече не е просто импулс. Има хора, които следят програмата, връщат се всяка година и възприемат фестивала като част от културния календар на Варна. Групите също вече започнаха сами да ни търсят. Това е най-важното признание.
– Първото издание през 2023 г. се проведе на плажа в „Аспарухово“ и беше определено от Вас като спонтанно и „малко лудо“. Кое е най-голямото изменение за тези четири години и какво успяхте да запазите от първоначалния дух?
– В началото искахме просто да дадем сцена на групи и музиканти, които рядко намират място в официалния културен афиш. Оттогава фестивалът стана по-организиран, програмата се разшири с творци от други балкански държави. „Чайки“ стана платформа. Появиха се „Чайки Арт“ и „Радио Чайки“, като се надяваме в скоро време и „Арена Чайки“ да види бял свят.
Запазихме – свободния вход, независимия подбор и усещането за общност.
– След първата година фестивалът се премести от плажа в парк „Аспарухово“. Това беше продиктувано единствено от практическа необходимост или промени и концепцията за събитието?
– И двете. Плажът създава неповторима атмосфера, но е труден терен за организация на сцена, техника, електричество, сигурност и достъп. Паркът позволява да посрещнем повече хора и да планираме по-добре програмата, без да губим връзката с морето.
Тази промяна ни показа колко много фестивали във Варна съществуват благодарение на временни решения и как градът ни все още няма своето фестивално място.
– Защо „Аспарухово“ продължава да бъде домът на фестивала?
– „Аспарухово“ има собствен характер. Районът хем е част от Варна, хем не е част от града. Причината за това е моста. „Аспарухово“ е едно различно място, което го прави много подходящо за терен за фестивал, който търси различната музика и различната публика. Искаме хората да имат причина да прекосят моста, който разделя и свързва. Буквално и образно.
Искам да отбележа, че друга важна причина мястото на фестивала да е в „Аспарухово“ е и отношението, което срещнахме тук. Кметът и неговият екип са амбициозни хора, които ни помагат да растем и да развиваме фестивала, така че това събитие да бъде полезно и интересно за хората, които живеят в района, а не да бъде „нещо“ внесено отвън. При такова партньорство успехът е гарантиран.
– В програмата тази година присъстват рок, пънк и хардкор, но и експериментален хип-хоп, трап и електронна музика. Разширява ли фестивалът представата за ъндърграунд сцена?
– За нас ъндърграундът не е жанр. Това не е просто анти-поп. Това е отношение към музиката и изкуството – свободата да експериментираш, да говориш на собствен език и да не се съобразяваш със стандарта.
Затова на една сцена могат да бъдат пънк група, електронен проект и алтернативен хип-хоп изпълнител. Важното е музиката да има характер, а авторът й собствена позиция.
– По какви критерии избирате участниците?
– Търсим оригинално звучене, сценично присъствие и ясна идентичност. Не е достатъчно една група просто да бъде неизвестна или да се определя като алтернативна. Тя трябва да има какво да каже и да може да го направи на живо.
Гледаме и цялостния баланс на програмата. Искаме отделните изпълнители да бъдат различни, но вечерта да има собствен ритъм и логика.
– Специален гост тази година е македонската група My Tear. Преди нея на фестивала гостуваха „21 век“ от Северна Македония, Šarena Pojava от Хърватия и Al’York от Турция. Превръща ли се „Чайки фест“ в балканска музикална платформа?
– Това е естествената посока. На Балканите има много добри групи, които са познати в собствените си държави, но трудно достигат до публиката в съседните страни. Разстоянията са малки и макар да има някакви културни връзки мужде музикалните общности те все още като че ли съществуват отделно една от друга и между тях има Берлинска стена.
Тази стена трябва да падне ! Искаме „Чайки фест“ да даде сцена за това събитие. Тази година пирон в ковчега забиват My Tear – група със собствено звучене, в което има инди рок, постпънк, ню уейв с балкански привкус.
– Gigashadow участват във фестивала от първото му издание и отново са част от програмата. Има ли групи, които вече възприемате като част от ядрото на „Чайки“?
– Gigashadow са важна част от историята на фестивала и от съвременната варненска независима сцена. Те са емблема, тяхното участие създава приемственост между отделните издания.
Искаме да има място както за артисти, с които сме изминали общ път, така и за нови имена, които публиката тепърва ще открива.
– Преди две години казахте, че във Варна има добри групи, но няма достатъчно места, на които да бъдат чути. Променило ли се е нещо?
– Проблемът остава. Варна има музиканти, публика и традиции, но няма достатъчно пространства с постоянна сцена, подходящо озвучаване и целогодишна програма за независима музика.
Необходима е и повече последователност. Една група не се развива само с едно фестивално участие годишно. Нужни са репетиционни пространства, малки клубни сцени, медийно внимание и възможности за обмен с артисти от други градове и държави.
– Фестивалът представя „музика, която няма да чуете по радиостанциите“, но платформата има собствено „Радио Чайки“. Каква е ролята му?
– В това има умишлен парадокс. Става дума за музика, която трудно попада в масовия радиоефир, затова създадохме собствено пространство за нея.
„Радио Чайки“ позволява фестивалът да не приключва с последния концерт. То свързва изпълнителите и публиката през цялата година и ни дава възможност да представяме местни, балкански и световни проекти, които заслужават да бъдат чути. Чуйте ги, наистина !
– „Чайки“ вече не е само музикален фестивал. Как „Чайки Арт“, късометражните филми и работата с млади хора допълват първоначалната идея?
–Музиката е центърът, около който се срещнаха различни изкуства и различни публики.
„Чайки Арт“ показва Чайката като символ - видян от художници, скулптори, музиканти и хора с различен житейски опит. Късометражните филми, които всяка година прожектираме, пренасят тези срещи на фестивалната сцена. Така паузите между групите също се превръщат в част от програмата. Сега, през 2026 год. извън сцената на входа на Парк „Аспарухово“ ще поставим арт инсталацията „Всичките сте чайки“ с автор Петър Велинов – Bulgarasa.
– Входът остава свободен от самото начало. Защо това е важно и колко трудно е фестивалът да бъде финансово устойчив?
– Свободният вход е принципно решение. Искаме човек да може да дойде от любопитство, без предварително да познава групите и без цената на билет да бъде пречка.
Разбира се, това прави организацията по-трудна. Подобен фестивал зависи от проектно финансиране, подкрепа от институции и партньори, както и от много доброволен труд. В дългосрочен план може да се търси по-устойчив модел, но без фестивалът да загуби достъпността и характера си.
– Къде трябва да минава границата между институционалната подкрепа и независимостта на фестивала?
– Публичната подкрепа е важна, защото културата не е само там, където се продават билети. Затова подкрепата на Община Варна и на Район Аспарухово има голямо значение за нас.
– Тази година представяте концепцията за „Арена Чайки“. Кога възникна идеята и какъв проблем трябва да реши тя?
– Идеята се роди от практическия опит. Всяка година не само ние, а и други организатори изграждат временни сцени в паркове, на плажа или върху поляни. Инвестира се в инфраструктура, която след края на събитието се разглобява, а следващата година всичко започва отначало.
Варна има нужда от специално проектирано открито пространство, в което предварително да са решени въпросите с електрозахранването, озвучаването, безопасността, достъпа и обслужването на публиката. „Арена Чайки“ е предложение да започнем сериозен разговор за такава сцена.
– Как си представяте бъдещата арена – само като концертна площадка или като по-широко културно пространство?
– Не си я представяме като стадион или някакво друго скъпо съоръжение, което се използва два или три пъти в годината. Идеята е за вписващо се в околната среда пространство, което да може да приема музикални фестивали, кино на открито, театър, танцови спектакли, младежки събития и обществени инициативи.
Трябва да бъде място, което живее през целия активен сезон и е достъпно, както за големи организатори, така и за местни културни общности.
– Подобна сцена неизбежно поставя въпроси за шума, транспорта и опазването на зелените площи. Как трябва да бъдат решени те?
– Тези въпроси са важни и се надявам в хода на развитие и реализиране на идеята те да намерят своето решение, защото интересите и на местната общност трябва да бъдат отчетени.
– Гостите от Хърватия ще представят опита на Центъра за градска култура REGENERATOR в Забок. Какво можем да научим от него?
– Най-важният урок е, че успешното културно пространство не започва от мястото, а от общността, която има нужда от него. В Хърватска музикантите са намерили начин да взаимодействат с местната власт, което е позволило тази енергия да изгради своя дом.
Не можем механично да копираме чужд проект. Варна има друг мащаб, друга среда и различни потребности. Можем обаче да използваме опита им при създаването на работещ модел на сътрудничество.
– Кой трябва да изгради и управлява „Арена Чайки“ според Вас?
– Според мен подобно пространство трудно може да бъде успешно, ако се управлява изцяло само от публична институция. Трябва да има синергия между Общината, гражданските организации и артистичната общност. Трябва да бъде изграден модел, така че да има пространство за всички и никой да не може да си го присвои.
– Има ли вече конкретно място, проект и източници на финансиране?
– На този етап представяме концепция, а не готов инвестиционен проект. Първата стъпка е да установим дали има обществена и институционална подкрепа. След това трябва да се проучат кои са подходящите терени, източниците на финансиране и моделът на управление. Панелната дискусия на 28 август е начало на този процес.
– Вие сте адвокат по професия и музикант по призвание. Какво Ви кара да влагате време в организацията на фестивала?
– Музиката винаги е била важна част от живота ми. Професията ме е научила да бъда много внимателен, дори недоверчив, а музиката –обратното – тя ми напомня защо без свободата и въображението не можем.
Фестивалът събира тези две страни. Има много договори, разрешителни и организационна работа, но когато видиш група, която рядко получава голяма сцена, и публика, която открива тази музика за първи път, разбираш защо си струва.
– Как бихте поканили човек, който никога не е бил на „Чайки фест“, да дойде на 29 август?
– Бих му казал да дойде без предварителни очаквания. Само така ще може наистина да чуе и види изпълнителите, които ще представят на сцената - пънк, хардкор, индъстриъл, drum and bass, инди рок, постпънк, експериментален хип-хоп и електронна музика.
Ще има познати имена от варненската сцена, нови проекти и чуждестранни гости. Фестивалът започва в 19:00 ч. в парк „Аспарухово“, а входът е свободен. Това е добра възможност човек да открие музика, която трудно може да срещне някъде другаде.
Вашите коментари