Копия на известните в цял свят златни великденски яйца на бижутера Карл Фаберже изработва пловдивският майстор Гаро Марукян. Досега той е направил 13 подобни произведения на изкуството. Всички са уникати.
В момента работи върху ново бижу, което ще е най-голямото - около 23 сантиметра заедно с поставката. Ще е от сребро, защото, по думите му, хората вече не купуват злато.
“Правя го не защото имам поръчка, а за собствено удоволствие”, уточнява златарят. Отгоре яйцето трябва да има задължително камъни. На златото се слагат диаманти, а на среброто - Сваровски. Изработката му отнема 2-3 месеца, в зависимост от сложността, така че най-вероятно няма да бъде готово до Великден. Един месец Гаро мисли дизайна. “Рисуваш. След това подготвяш всичко и започваш да събираш материал. От време на време се отказваш. Мислиш, че няма кой да го купи, и се питаш защо да го правиш. Но нека да остане за децата, някой ден ще намерят какво да го правят”, казва Марукян.
“Идеята за яйцата на Фаберже дойде, защото съм руски възпитаник, а Фаберже е бил руснак. Като амбиция - ще мога ли да ги направя или не”, обяснява майсторът пред “Марица”. И признава, че не е виждал на живо оригинално яйце на бижутера Карл Фаберже. “Преди десетина години направих първото златно яйце. Оттам нататък започнах да ги изработвам от сребро. Това, което правя сега, ще стане много хубаво”, казва Гаро. Цената на едно такова сребърно бижу варира от 2 до 4 хил. лв. Златните достигат 20-30 хил. евро. В България купувачи за тези скъпоценности няма. Гаро ги е продавал на италианци, руснаци, французи. Някои ги е подарил. “На тях съм продавал, защото те разбират от Фаберже. Българинът не разбира. Даже на младото поколение, като им кажеш Фаберже, питат кой е той - шеф на дискотека ли е, какъв е. Защото това е руско изкуство. На един българин направих златен цървул. Момчето беше танцьор и искаха да му остане за спомен. Стана много красиво. Българинът сигурно от цървул се интересува, не от Фаберже. Това не е обидно, това е нещо национално. Сега искам да направя и един сребърен. Ей така, като за витрина. Не че някой ще го купи, може никой да не го купи, ама това не е задължително. Ти работиш за собственото си удоволствие. И да кажеш: и това мога да направя, не само пръстени и обеци. Това е целта - да направиш някакъв уникат, какъвто никой друг не може да направи”, смее се майсторът.
Той е изработвал много нестандартни неща. Често хората носят снимки от интернет на различни предмети за мостра. От цялата златарска уличка в Пловдив само той изпълнява такива поръчки. “Не мога да откажа. А и не трябва да отказвам, защото в момента няма работа. А едно време ги връщах”, казва златарят.
Всички нестандартни предмети изработва на ръка. “Всичко е ръчно. Няма калъп, за да излезе изведнъж. Изведнъж нищо не става. Изведнъж - масово производство. Ама няма и кой да купи, пазарът сега е много стегнат”, споделя Марукян. По неговите наблюдения в момента клиентите търсят нещо евтино, до 10-15 лева. “Народът е беден. Хората са гладни, а ние предлагаме злато и сребро. Кой ще вземе? Никой”, казва той. Дори и покрай абитуриентските балове не се усеща раздвижване. “Абитуриентът сега отива в обикновения магазин - за 5-6 лева купува имитационна бижутерия. Минаха вече ония години, когато абитуриентите купуваха пръстени, синджири, нямахме време да дишаме. Сега и сребро не искат даже. Едно време, по комунистическо, нямаше модели. Имахме 50-60 модела в целия град и всички носеха едно и също. Сега има 1 милиард модела, но народът няма какво да избира, защото няма пари. Едно време на всеки пръст имаше злато. Сега хората продават”, спомня си Гаро.
Вашите коментари