От незапомнени времена хората все нещо дъвчат: древните гърци дъвчели смолата на мастиковото дърво, маите – каучук, сибиряците – смолата на лиственицата, а в Индия си приготвяли смес от ароматни листа.
Всички “дъвки” имали за цел да придадат свежест на дъха, да премахват неприятните миризми, да почистват зъбите от храна, да масажират венците или просто за да оставят приятен вкус в устата. След пренасянето му от Америка в Европа на мода идва тютюнът за дъвчене.
Но всичко това е предистория. Историята на дъвката започва на 23 септември 1848 година, когато в света заработва първата фабрика за производство на дъвки. Основател на фабриката е Джон Къртис. Той произвежда дъвката от хвойнова смола, като добавя към нея ароматизатори. Първият опит за промишлено производство на дъвка претърпява фиаско. И въпреки това, от този момент насетне започва истинската история на дъвката.
На 5 юни 1869 година зъболекар от Охайо патентова своя рецепта за дъвка. През 1871 година Томас Адамс пък получава патент за машина за производството й . В негова фабрика, но след 17 години, се появява легендарната “Тути-фрути”, която покорява цяла Америка.
От тогава дъвката е претърпяла много метаморфози: променя цвета и вкуса си, изработва се в най-различни форми и след средата на ХХ век става неотменна част от живота на младите хора. Така е и днес.
13 факта за дъвките
1. Дъвката помага при отслабване. Американски учени са установили, че дъвката може да спомогне процеса на отслабване, защото ускорява обмяната на веществата с цели 19%.
Осен това намалява апетита, защото дъвченето стимулира нервните окончания, които предават сигнали в областта на мозъка, която отговаря за усещането ни за ситост.
2. Дъвката влияе на паметта. За влиянието й се водят много спорове. Английски психолози например са установили, че дъвката вреди на краткотрайната памет, която ни е нужна за постоянното ориентиране и възприемане на случващото се в момента.
Човек, дъвчещ дъвка, може бързо да забрави цената на стока, която току що е държал в ръце, или къде си е оставил ключовете преди 5 минути. Учените смятат, че на краткотрайната памет пагубно влияят всякакви монотонни неосъзнати движения, т.е. човек става по-разсеян.
Но учени от Университета в Нюкасъл (САЩ) смята, че при дъвкането се получава активността на отделите в мозъка, които отговарят за паметта, увеличава се отделянето на инсулин и сърдечния пулс, а това означава, че човек започва по-бързо да мисли. До същото заключение стигат и японски изследователи. По време на техния експеримент дъвченето на дъвка води до намаляване на времето, което изпитваните хабят за изпълнение на задачи. Дъвчещите се справяли средно с 10 % по-бързо от онези, които не “си помагали” с дъвка.
3. Дъвката е полезна. Докато дъвчем, се увеличава отделянето на слюнка, което помага за почистването на зъбите, а освен това се масажират и венците, което донякъде е профилактика на пародонтит.
4. Дъвка е добре да се дъвчи не повече от 5 минути и то след ядене. Това съветват специалистите. Ако дъвчете по-дълго, в празния стомах ще се отделят сокове, което пък може да доведе до развитието на язви на стомаха или гастрит.
5. Дъвката не заменя почистването на зъбите. Стоматолозите са категорични, че дъвката не може пълноценно да замени чистенето на зъбите. И дори да нямате под ръка четка и паста за зъби, по-добре е да ползвате чиста вода за промиване на устата, отколкото да се надявате, че дъвката ще почисти остатъците от храна.
6. Дъвките не защитават от кариес. Кариесите се развиват не на дъвкателните повърхности, а между зъбите. Затова и ползата от дъвка за профилактика на кариес е никаква.
7. Дъвката вреди на зъбите. Разрушава пломби, коронки и мостове. Разрушаването е както заради механичното въздействие върху зъбите, така и заради химическата компонента на процеса – отделяната слюнка способства за образуването на основна среда в устата, която разяжда пломбите.
8. Дъвката помага при възстановяване, след операции на дебелото черво. Това е така, защото с дъвкането се активират хормоните на хранителната система. Във Великобритания, например, при лечение на пациенти след операция на червата, препоръчват да се дъвчи дъвка в продължение на 30 минути три пъти на ден. Това помага на болните по-бързо да се върнат към нормално хранене и съкращава следоперативния период. С дъвченето рефлекторно се стимулира и секреторно-моторната функция на стомаха.
9. Дъвката успокоява. А е и добро средство при стрес, подобрява концентрацията и вниманието. Доказано е от изследване на екип английски учени (че кой друг ще тръгне да доказва такива неща!). Учените свързват дъвкането на дъвка със сукането ни като малки, което ни успокоява.
10. Дъвката не помага срещу лошия дъх в устата. Ефектът й е краткотраен и може спокойно да я смятате за безполезна в това начинание.
11. Дъвката съдържа опасно вещество. Аспартамът е подсладител, изобретен през 1965 година и до ден днешен предизвиква подозренията на медиците. Опасенията им се пораждат от това, че при разлагането му се образуват две аминокиселини - аспарагин и фенилаланин, но и опасният спирт – метанол. В определени концентрации метанолът е опасен – при бременни жени може да повлияе развитието на плода, а след преобразуване се превръща в канцерогенния формалдехид.
12. Дъвка не бива да се дава на деца и бременни жени. Американският невролог Джон Олни доказва опасността от глутамата – аминокиселина и хранителна добавка, която подсилва вкусовите качества на храната. Открива явлението ексайтотоксичност: отмиране на нервни клетки, заради превъзбуждането им под действието на глутамат и аспартам. Според учения тези две вещества са реална заплаха за развиващия се мозък, следователно – през целия период от бременността до ранна детска възраст трябва да се избягват. Препоръчително според него е да не се дъвчи дъвка през последните три месеца от бременността, а децата не бива да дъвчат дъвки, през първите 4 години от живота си.
13. Дъвка е имало винаги. Археолози са открили в Северна Европа парчета от праисторическа смола, на която ясно личат отпечатъците на човешки зъби. Възрастта на находката учените определят между 7000 и 2000 години преди нашата ера.
Вашите коментари