Преди точно 160 години, през 1854 година, между Русия и Европа възниква конфликт, в чийто център, както и днес, се оказва Крим.
За разлика от сега обаче, в средата на XIX век нещата стигат до пряко военно стълкновение.
Външната политика на руския цар Николай I претърпява крах. Поредното спречкване с вечния враг – Турция, този път се превръща в сблъсък с европейска коалиция, в която решаваща роля играят Франция и Великобритания. Руската империя не намира съюзници.
През есента на 1854 година двете суперсили от онова време – Франция и Великобритания, решават да нанесат удар по Русия в стратегически важния Кримски полуостров. Възползвайки се от господството си по море, противниците на Русия планират да свалят десант на кримския бряг, чиято цел е да бъде унищожен руския Черноморски флот и Севастопол, който е главната база на военните кораби.
Англо-френският експедиционен корпус започва дебаркирането в района на Евпатория на 14 септември 1854 година. След като слизат на брега 60-те хиляди войници се придвижват към Севастопол, който се намира само на петдесетина километра.
Отбраната на Севастопол е поверена на княз Александър Сергеевич Меншиков, правнук на Александър Данилович Меншиков – сподвижник на Петър Велики.
Княз Меншиков не страда от недостиг на длъжности и титли – генерал-адютант, адмирал, морски министър и генерал-губернатор на Финландия. И ако по титли не отстъпва на именития си предтеча, то с военното изкуство нещата са значително по-зле.
Съвременниците му са доста скептично настроени спрямо княза. Обвиняват го за това, че модернизацията на руския флот не е започната навреме именно заради упоритостта на Меншиков, а и изобщо модернизирането на цялата армия. Светлейшият княз изобщо се отнася доста враждебно към прогреса – например, абсолютно негативно е отношението му по строежа на железопътни линии.
Срещу 60-хилядната англо-френско-османска групировка, разполагаща със 130 оръдия, без да се брои артилерийската поддръжка от флотата, Меншиков може да изправи около 35 хиляди войника и 84 оръдия. С тези сили Меншиков заема отбранителна позиция на левия бряг на река Алма, прикривайки по този начин Севастопол.
Ситуацията преди боевете явно не е в полза на руснаците. Противникът превъзхожда почти два пъти в жива сила и артилерия. Но най-важното преимущество е друго – почти всички англичани и французи са въоръжени с т.нар. “щуцери”, т.е. нарезно оръжие, което многократно превъзхожда гладкостволното както по далекобойност, така и по точност на стрелбата. В руската армия с подобни пушки разполагат едва 2000 души.
Освен това, позицията на високия ляв бряг на Алма, макар и да има редица преимущества, не е добра. Левият фланг например, не можа да покрие цялата дистанция до морския бряг, заради непрекъснатия обстрел от европейската флотилия. Самите позиции на руснаците са разтеглени по протежение на няколко километра, което ги прави още по-слаби.
Парадоксалното в случая е, че в навечерието на сражението, състояло се на 20 септември 1854 година, главнокамндващият руските войски е убеден в победата. До толкова е уверен, че ще спечели, че кани жителите на Севастопол да наблюдават хода на бойните действия от близките възвишения.
Левият фланг на руснаците, който е най-уязвим, в битката при Алма е командван от генерал-лейтенант Василий Киряков.
Умел във военното дело, прочут с пристрастеността си към чашката, преди сражението и той е оптимист, дори по-голям, отколкото Меншиков. След като получава от Меншиков заповедите по диспозицията, генералът изрича крилата фраза:
- Не се безпокойте, Ваше сиятелство. Ще ги изтрепем с шапките си.
Центърът на руските позиции на височината Телеграфен хълм се командва от самия Меншиков, а десният фланг е поверен на генерал Пьотър Горчаков.
Армията на съюзниците се командва от двама – британецът Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет, Първи барон Реглан (ръкавите “реглан” са кръстени точно на негово име. В битката при Ватерло младият тогава подполковник губи ръката си и заради това носи дрехи, чиито ръкави са кроени по този начин, за да прикриват до известна степен недъга му.) и французинът Лероа дьо Сент-Арно. При други условия липсата на единноначалие може да се окаже пагубно на действията на англо-френските войски, но в конкретния случай численото и технологично превъзходство са твърде значими, за да не бъдат използвани правилно.
Не минава и без конфузни ситуации. Още в ранното утро частите на френския генерал Боске започват обход на левия руски фланг, като очакват в същото време англичаните да предприемат аналогични действия на десния фланг. Обаче англичаните закъсняват и французите, за да изчакат съюзниците си, спират… да изпият по едно кафе.
Към обяд френските войски възобновяват настъплението си, но този път руснаците ги изненадват – от позициите им не е даден нито един изстрел. 2-ри батальон на Минския полк, който се оказва обходен в тил от противника, буквално отстъпва от позициите си без бой. Останалите части завързват сражение с французите, но и тук са в два пъти по-малобройно съотношение на силите. Руснаците все пак се държат, предимно заради поддръжката от артилерията си, тъй като френските оръдия изостават от пехотата. Своята дума обаче казват френските “щуцери”, които нанасят огромни загуби на левия руски фланг.
В това време англичаните най-после успяват да достигнат до десния фланг на руските позиции, но атаката им е отбита.
Французите усилват натиска върху центъра и левия фланг. Част от руските полкове, деморализирани от големите загуби и от неефективността на собствените си щикови атаки срещу мощния огън от нарезните пушки на врага, започват да отстъпват.
В същото време, “трепещият с шапки” Киряков на практика се самоотстранява от командването (твърди се, че просто отново се е напил). Скоро французите изтласкват левия фланг на руските войски и започват флангово настъпление към центъра на отбраната.
Отбраната на руската войска се къса по шевовете и съпротивата се крепи най-вече на храбростта на отделни подразделения. И въпреки това противникът заема и Телеграфния хълм, където французите установяват 40 оръдия. Руснаците не могат повече да удържат позициите си и започват отстъпление към Севастопол.
Руснаците са спасени от още по-унизително поражение само заради едно заблуждение у французите и англичаните. Те са убедени, че край река Алма не са се били с всички руски сили, а само с авангарда на армията. Предполагайки това, съюзниците спират и изобщо не предприемат преследване на отстъпващия неприятел.
В битката при Алма руската армия губи над 5 000 души – убити и ранени. Съюзните войски дават около 4 000 жертви.
Главният резултат от битката е нагледната демонстрация на технологичното превъзходство на англо-френския корпус, което няма как да се компенсира само от храбростта на руските воини.
Русия започва да си плаща горчивата цена за “щапкарските” настроения, царящи във високомерната имперска върхушка. А вечно пияният генерал Киряков става най-яркият пример за “шапкарщината”.
Вашите коментари