Последното (засега) отворено писмо на бившият варненски кмет Кирил Йорданов съдържа сериозна изненада. По същество Йорданов потвърждава тезите на протестиращите (които и да са те), настояващи за незабавна оставка на целия Общински съвет в морската столица. Той се аргументира и с конкретни примери от икономическото битие на общинските дружества, контролирани от мнозинството. Нещо повече – той се опитва да защити и общинската администрация. Което, в интерес на истината, му прави чест. Нищо, че не беше толкова отдавна времето, когато наричаше собствените си служители “тъпани”. Тъпани или не, общинските чиновници в последно време са обект на масиран натиск именно от страна на същите тези съветници, начело с общинския попивко-папкин Николай Апостолов. Понеже не могат да измислят нещо по-смислено от разхождането на дакели по коридорите на общината, Апостолов и компания започнаха да си измиват ръцете с общинската администрация. Още малко и сами ще си повярват, че нищо не зависи от тях. Кирил Йорданов обаче твърди обратното!
Кой крив, кой прав – време е да се разберат! Защото ако нищо не зависи от съветниците, и да подадат оставки, нищо драматично няма да се случи. И обраното – и да не подадат оставки, никой няма да се изненада на чудесата от низост, на които са способни.
Сега остава съветниците да отговорят на обвиненията на Кирил Йорданов и да изкарат някоя и друга далавера на администрацията и цирка ще стане пълен. Даже може и да им се подскаже! Онзи ден имаше заседание на комисията по култура, на което така и не се намери някой, който да пита какво точно е свършило представителството на Община Варна в Брюксел. Все пак, градът е и кандидат за културна столица. Нали?
Ако протестиращите чуят за какви суми иде реч и за какъв гигантски обем НЕсвършена работа става дума, воплите им може да се чуят даже отвъд Брюксел.
Между другото, ако отворим една скоба и се огледаме, ще видим, че живота си тече, въпреки хлапашкото прехвърляне на топката. Единственият ефект от упражнението с топката е малко странен, но логичен – след толкова търчене подир нея, даже дакелите ще се научат да я връщат на правилното място.
Антон Луков
Вашите коментари