Скандалът около евентуалното пренасочване на част от задължителните пенсионни вноски от частните фондове към НОИ вече не е просто спор за пенсионна реформа. Той се превръща в тест за прозрачността на бюджетната политика на правителството.
Министерството на финансите категорично обяви на 3 ноември, че информацията за предстояща реформа на втория пенсионен стълб „не отговаря на истината“. Управляващите също отричат да има решение за прехвърляне на част от вноската към държавното обществено осигуряване.
Проблемът е, че опозицията вече отправя много по-конкретно обвинение.
Ивайло Мирчев от „Демократична България“ твърди, че през октомври Министерството на финансите е предложило пред Европейската комисия 3 процентни пункта от вноската за втория пенсионен стълб да бъдат насочени към НОИ и че Брюксел е реагирал отрицателно на идеята.
Това твърдение към момента не може да бъде независимо потвърдено от публичен документ на Европейската комисия.
Именно тук обаче възниква въпросът, на който правителството все още не е дало достатъчно конкретен отговор: имало ли е подобно предложение в работната кореспонденция с ЕК, дори ако впоследствие е било оттеглено и няма да влезе в бюджета?
Отричането не отговаря на най-важния въпрос
Позицията на Министерството на финансите гласи, че няма „предстояща реформа“ на втория стълб.
Това обаче не е непременно отговор на въпроса дали подобен вариант е бил обсъждан или предлаган по-рано.
Петър Витанов от управляващата „Прогресивна България“ също не изключи възможността различни варианти да са били разглеждани. По думите му обсъждането на дадена идея не означава, че тя е превърната в решение.
Тази позиция е съществена, защото измества спора.
Въпросът вече не е само дали правителството ще вземе част от вноската за втора пенсия през 2027 г., а дали такава мярка е била част от бюджетните разговори и защо обществото не е било информирано за нея.
Публичният бюджетен план не съдържа такава мярка
Проверка на публично достъпния проект на бюджетен план на България за 2027 г., изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, не показва предложение за намаляване на вноската в универсалните пенсионни фондове или за прехвърляне на част от нея към НОИ.
Това работи в полза на официалната позиция на правителството.
Но не разрешава спора окончателно.
Между държавите членки и Европейската комисия се води работна комуникация преди и след изпращането на официалните бюджетни документи. Именно тази кореспонденция поиска „Демократична България“ както от Министерството на финансите, така и от Европейската комисия.
Публикуването ѝ би било най-простият начин спорът да бъде приключен с факти вместо с взаимни обвинения.
Не става дума просто за „едни проценти“
Причината темата да предизвиква толкова силна реакция е конструкцията на втория пенсионен стълб.
В момента задължителната вноска в универсален пенсионен фонд е 5% от осигурителния доход – 2,8% за сметка на работодателя и 2,2% за сметка на работника. Тези средства постъпват по индивидуална партида на осигурения.
Затова евентуалното намаляване на тази вноска до 2,5% или 2% не представлява просто счетоводно прехвърляне между две бюджетни пера.
То би означавало, че по-малка част от бъдещите осигурителни плащания ще се натрупват в индивидуалната партида, а по-голяма ще отива в солидарната система, от която се изплащат текущите пенсии.
Именно затова опозиционни партии и синдикати определят подобна идея като недопустима намеса във втория стълб. КНСБ също се обяви срещу прехвърлянето на част от тези средства към държавното обществено осигуряване.
Над 4 милиона души са пряко засегнати
Размерът на системата също обяснява чувствителността на темата.
По данни на Комисията за финансов надзор само в универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4,1 милиона души. Към средата на 2026 г. нетните активи на пенсионните фондове вече са близо 17 млрд. евро, като около 87% от тях са именно в универсалните фондове.
Тоест всяка промяна в размера на вноската би имала дългосрочни последици за милиони бъдещи пенсионери и за натрупването на средства по личните им партиди.
Това е и причината подобна промяна да не може да бъде третирана като техническа бюджетна операция.
Размерът на вноската за универсален пенсионен фонд е записан в Кодекса за социално осигуряване и в момента е 5%.
Има и неудобен бюджетен мотив
Спорът избухва в момент, когато правителството търси средства за ограничаване на сериозния натиск върху публичните финанси.
Самото Министерство на финансите съобщи, че по предварителни оценки дефицитът по консолидираната фискална програма към октомври е достигнал 5,2 млрд. евро.
Точно затова всяка идея, която може да донесе стотици милиони или около милиард евро допълнителен ресурс към държавното обществено осигуряване, неизбежно поражда съмнения дали пенсионната политика не се използва за решаване на краткосрочен бюджетен проблем.
Радослав Рибарски от ПП твърди, че управляващите са разчитали на около 1 млрд. евро от подобно пренасочване и сега ще трябва да търсят средствата другаде. Това обаче засега остава политическо твърдение, а не потвърден бюджетен разчет.
Властта има лесен начин да прекрати скандала
Премиерът Румен Радев определи обвиненията за посегателство върху втория стълб като несъстоятелни и обвини опозицията в манипулации.
Но при спор за милиарди пенсионни спестявания само политическото отрицание трудно може да бъде достатъчно.
Ако подобен вариант никога не е предлаган на Европейската комисия, публикуването на съответната кореспонденция би потвърдило това.
Ако е бил обсъждан, но впоследствие отхвърлен, обществото има право да знае защо е бил разглеждан, какъв финансов ефект е търсен и по какви причини е отпаднал.
Тъкмо тук е същинският проблем в разразилия се скандал.
Не е доказано, че правителството е решило да пренасочи част от вноските от втория стълб към НОИ. Но вече е ясно, че различни представители на властта говорят за темата по различен начин – от категоричното „никога не е планирано“ до признанието, че са обсъждани различни варианти за частните пенсионни фондове.
При система, която управлява пенсионните права и спестяванията на милиони граждани, именно тази неяснота е достатъчно сериозен проблем.
Докато кореспонденцията с Европейската комисия не бъде публикувана, спорът ще остане дума срещу дума – а доверието в пенсионната система трудно се гради върху уверения, които обществото няма как да провери.
Автор: Стефан Коев
Вашите коментари