„Военните действия ще окажат доста сериозно влияние върху земеделската продукция. Посевите със зимните култури – пшеница, ечемик, не са подхранени, площи за слънчоглед не са подготвени и за всички пролетни култури.
Дали това ще се случи, не е ясно. По-скоро ще се направят много компромиси и това ще компрометира част от реколтата.“ Това каза в интервю за БНР зърнопроизводителят Борислав Петков, който беше на земеделска конференция в Киев в началото на войната.
„Под ракетен обстрел е трудно да се работи, още повече, когато нямаш суровината – семената и торовете, дори да имаш голямото желание, няма какво да направиш“, допълни Петков.
Нито България, нито Румъния могат да запълнят вакуума, който ще се получи в Черноморския басейн, защото Русия и Украйна държат около 30% от световната търговия на мека пшеница.
„Тъй като нямаме тези площи и този производство, което реализират Украйна и Русия.“
В ситуации като настоящата няма неща, които са освободени от държавна намеса. Има инструменти, които държавата трябва да ползва и тя ги ползва – държавната интервенция на пазара на зърно с оглед запазване на продоволствената сигурност, коментира Борислав Петков.
„Не знам защо така го направиха управляващите, с това голямо афиширане. Подобна инвазия, когато решиш да влезеш на пазара да купуваш, не се прави с гръмка реклама за това, че в рамките на една седмица или на един ден или на един час ще купиш милион и половина тона, защото най-малкото изглежда несериозно. Няма как да стане това нещо за ден, за два, за три за седмица. Силно се съмнявам, че и за месец ще успеят да направят подобна инвазия.“
Според Петков е демонстрирано непознаване на състоянието на складовете на Държавния резерв.
„Да събереш милион и половина тона – това е седем пъти повече от резерва, който ти държиш в момента. Няма как тези складове да поемат това зърно. Може да остане в складовете на земеделските производители, но идва нова реколта – ние трябва да поставим някъде своето зърно, което ожънем.“
Борислав Петков е категоричен, че действията на управляващите са създали на пазара вътрешен вакуум и неяснота и в момента не е ясно на каква цена ще се закупи пшеницата.
Темпът на нарастване на цената на пшеницата не е толкова осезателен, колкото нарастването на производствените разходи, заяви още той.
По думите му трендът е възходящ, но има много неясноти.
„Не е ясно дали големите купувачи – Египет, Мароко, Алжир, Турция ще искат и те да увеличат своите запаси с оглед военните действия, които се водят.“
Вашите коментари