Никой не е против въвеждането на еврото, но кога трябва да стане това, тук мненията се разделят.
Няма никаква пречка служебният кабинет, както този на Стефан Софиянски, който направи много значими неща по отношение на НАТО и валутния борд, да направи нещо подобно, работи се по този въпрос. Изненада ме това изявление, защото се прави отново без дискусия със специалисти - представители на академичните среди, бизнеса, БНБ, синдикати и др. И на второ място - съобщава се от името на служебно правителство, което е с много кратък хоризонт на работа. Не се знае следващите управляващи дали ще продължат тази идея или ще я стопират - нещо, което е напълно възможно.
Засега срещу евроизацията никой не се е изказал против, но доколко трябва да се бърза с нея, има различни настроения сред политиците.
Иначе ние 10 г. чакаме тази покана за еврозоната. Други страни, които минаха по този път, примерно, прибалтийските страни, през 2004 г. получиха членство в ЕС и едва ли не след 6 месеца влязоха в ERM 2, защото това е стъпката в този процес. Етап, който ние наричаме официалната чакалня, за да започнем да си чакаме срока, който е 2 г., преди да бъдем в еврозоната. В никакъв случай не бих критикувал тази стъпка, но пак стана прибързано, без яснота. Като че ли миналата година се създаде комисия между БНБ и МФ, но имам чувството, че те са засекретили това, което правят.
Коментарите в социалните мрежи, че влизането ни еврозоната е все едно да си купиш фабрика в навечерието на Девети септември 1944 г. , означава, че някой знае със сигурност, че еврото ще се разпадне, затова препоръчва ние да страним от него. Чак такива песимисти не бива да бъдем. Общо взето пътят е ясен, ние многократно сме подчертавали нашия интерес и нашето искане, но винаги сме били отхвърляни. За приемането в ERM 2 няма никакви критерии, докато за втората стъпка – членство в еврозоната има ясни правила. Тук ни сервират дежурните обвинения – имате корупция, правната ви система е много закъсала, политиците ви не са достатъчно добри и т.н.
Това забързване ме навежда на мисълта дали в намерението ни да бъдем членове на еврозоната не се търси някакъв политически ефект. Но ако ме питате кой има полза, няма да мога да отговоря. Бих предпочел една такава заявка да е придружена с пътна карта, да се знае в този период, в който ще бъдем в ERM 2, какви отговорности ще имаме, да разполагаме с нещо разписано като очаквания.
Разбира се, опасенията, че, ако въведем еврото цените у нас ще се повишат двойно не почиват на много здрава логика. Защото в тези страни, които наскоро минаха в европейската валута, наистина имаше известна инфлация, еднократна, но тя бе от закръгляне на цени. Може би, няма да е приятно, но като икономист мога да кажа, че такива еднократни промени не са страшни. Те се абсорбират бързо, защото тези, които са вдигнали цените, ще видят, че ако нямат икономическото основание за това, веднага ще ги намалят.
Друг по-сериозен въпрос виждам аз – за възможната корелация между минаването на страната ни на по-ниска скорост в ЕС и въвеждането на еврото. Дали пък някой не си казва на основата на опростенческо мислене – ако има Европа на две скорости, дайте сега да въведем еврото, за да сме поне на първата скорост. Това ми звучи повече от наивно.
Нека се разберем – на този етап не влизаме в еврото, ние просто бихме направили заявка за попадане в чакалнята ERM 2. А членството ни в еврозоната и пресичането му с въпроса на коя скорост ще бъдем е тема най-рано за след 2 г. Защото по механизмите на Маастрихт това е минималният срок на оставане в чакалнята и нека не избързваме с изводите. Всички спекулации и вариации „защо, как, дали?” за мен на този етап са като буря в чаша вода. /БГНЕС
------------
Доц.д-р Виктор Йоцов, редовен преподавател от катедра „Финанси” на УНСС.
Вашите коментари