Светата църква мъдро е отредила преди големи празници, какъвто е Празникът на празниците – Възкресение Христово, преди Рождество Христово, преди Успение Богородично и преди деня, в който честваме Светите Апостоли Петър и Павел, да има дни на усилена молитва.
Това са, всъщност, постите.
Те са с цел духовно издигане – да се отърсим от всичко земно, веществено и да мислим за нашето духовно издигане.
Човекът е същество двусъставно – има тяло, но и душа, която е най-ценното в него.
За съжаление, някои наши ближни се стараят да угодят само на плътта, като се нахранят, напият или пък задоволят страсти. Но това го прави и животното. Всъщност, такива хора се превръщат в груби консуматори, без да мислят за това, че имат и душа.
Както поддържаме телесна хигиена, така трябва да се грижим и за душата си.
А най-голямата духовна „баня“ е постът, изповедта и пречистването.
Великият пост е време на усилена молитва преди Празника на празниците – Възкресение Христово. Той е 40 дни, но има допълнително една седмица, която наричаме Страстната седмица. Страст на църковнославянски език означава страдание. В тези дни ние възпоменаваме спасителните кръстни страдания и кръстна смърт на нашия Спасител Господ Исус Христос. Това са били волни страдания. Всеки един ден от тази страстна седмица се нарича велик и свят, и има посвещение.
Например, на Велики петък или както народът го нарича - Разпети петък, е бил разпнат Спасителят. Той драговолно е приел да извърши това божествено дело и чрез акта на страданието да изкупи първородния грях на човешкия род. На този ден сутринта се изнася Светата плащеница, която символизира Христовия гроб.
Ние благоговейно се покланяме пред него, коленичим и даже се промушват под Светата плащеница хората в знак на това благоговение, като се целува и кръста.
В същото време от все сърце благодарим на Спасителя за неговата величайша жертва, извършена на кръста. Извършеното изкупление от нашия Спасител Исус Христос е за целия човешки род, но спасението е лично дело. Всеки човек поотделно се спасява, защото то е висшата цел в църквата.
Всички ние, като братя и сестри, сме членове на Светата църква, тя е богочовешки организъм.
Някои хора, за съжаление, смятат, че църквата са само духовниците.
Това не е така.
Мой събрат, свещеник, наскоро поясни, в отговор на въпрос каква е разликата между миряните и духовниците – тя е само в това, че духовниците свещенодействат.
Църквата е богочовешки организъм, тя е общество от вярващи. Затова всички ние носим отговорност за това как се развиват младите, а ние като братя и сестри си помагаме най-вече в делото на Спасението.
Искам да припомня думите на Свети Йоан Златоуст от неговото пасхално слово: „Никой да не се оплаква, а нека всеки радостен да влезе в радостта на своя Господ!“
Защото Божията благословия са човешките радости, а не на хората мъките, нещастията, несгодите.
Тях ние ги наричаме изпитания в живота.
Изпитанието, препятствието е за преодоляване, а не да живеем с него.
Когато човек има проблем, той трябва да търси изход от тази ситуация, без да хленчи, без да се отчайва, без да унива - това е грях в църквата.
Трябва да се борим със злото и с греха, да търсим изход и винаги да се уповаваме на Бога. Защото това, което е невъзможно за човеците е възможно за Бога.
Наш събрат, висш духовник, който си отиде от този свят, казваше така: „Нека това, което е възможно за нас – да го направим, а невъзможното Бог ще го направи с отправена молитва към него!“ Затова нека не униваме и винаги да имаме радостта в Господа.
Нека да живеем с Вярата, с надеждата за вечен живот!
Нашият Бог е оставил на земята своето учение за праведен живот, а чрез акта на Възкресението той е обезсилил злото в света. Смачкал е главата на змията и в това е великият християнски оптимизъм – че злото е победено.
След победата при Възкресението над злото има един отзвук – това са всички изкушения, поднебесни духове на злобата, с които трябва да се борим.
Затова нека не се отчайваме и както Света Богородица прославяме като поборница да я молим да ни помага в борбата със злите сили, да ни подкрепя в нашето духовно издигане.
Нека си пожелаем да имаме пълнота на пасхалната радост.
Христос Воскресе!
За много и благословени години! /БГНЕС
----------------
Прот. Кирил Попов, свещеник в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“ и диригент на Софийския свещенически хор.
Вашите коментари