Бежанският поток от Близкия изток и Африка, който залива в последните години Европа, показва като тежък стрес тест слабите места на Европейския съюз.
Това е най-тежката подобна криза, която европейските държави преживяват за последните 70 години, пише в коментар за Independent Джон Личфийлд.
Тя идва в момент, когато те трябва да решават много други проблеми - оцеляването на еврозоната след заплахите за grexit, предизвикателствата на страни като Великобритания, която винаги иска да играе по свои собствени правила. Справянето с новия проблем изисква проява на фундаменталните принципи, зад които ЕС твърди, че стои - човечност и солидарност. Европейски държави вече бяха остро критикувани след залялата медиите снимка на изхвърленото от морето тяло на 3-годишното сирийче, случващото се на унгарската гара или номерата, които чешката полиция поставя на ръцете на бежанците, оправдавайки ги с постоянно изгубваните документи и огромния брой деца.
Веднага стана ясно обаче, че Европа е дълбоко разединена относно приемането на мигрантите. Докато иначе непреклонната и строга Германия, която държи да се спазват правилата, този път гостоприемно разтвори вратите си за всички, то Унгария обяви, че строи огради, с които да подсили сигурността по границите си и отказа да пуска за постоянно бежанци на територията си. Великобритания държи на позицията си, че е по-важно да се работи за мир в родината на бягащите, отколкото просто да се приемат в други държави. Испания обяви, че има достатъчно проблеми. Фрация и Австрия са сред колебаещите се. В някои източноевропейски страни са склонни да приемат само християни, други пък заявиха готовност да приемат много малко хора. А Италия и Гърция помолиха за помощ европейските си партньори, тъй като не могат да се справят с проблема. Именно трагедиите с хилядите удавени мигранти, пътували при ужасни условия и недостигнали мечтания по-добър живот, принудиха лидерите на ЕС да гласуват нови правила, сред които и мерки срещу каналджиите. България също е сред страните, които трудно могат да поемат и адекватно да помогнат на много хора.
Естествените различия и несъгласия са едно, непреодолимите - съвсем друго. Според Дъблинското споразумение, бежанецът кандидатства за статут и трябва да остане в първата страна, която му го даде. Това се прави с цел да се спрат опитите на пришълците да пътуват от една в друга страна, за да получат статута от страната, която те самите искат. Това обаче също се оказа огромен проблем за много държави и те ще искат преразглежане на тази практика. Изглежда, че след тази ситуация, споразумението вече няма да съществува в този вид.
Източноевропейските страни се противопоставят и на плановете за въвеждане на квоти за имигранти, които трябва да приемат на своя територия. За тях това е един от първите тестове като членки на ЕС. Те трябва да докажат, че не възприемат членството единствено като източник на блага, а и осъзнават своите задължения, произтичаши от него. Като причина да отворят границите си се изтъква и намаляващото им население, което новодошлите ще спомогнат да се увеличи. Много източноевропейски младежи, също имигранти някога, получиха шанс за по-добър живот в страни от Европейския съюз и сега техните родни държави трябва да "върнат жеста" като дадат статут и подслон на други такива предимно млади хора. Подобно отношение се забелязва и към Великобритания, която и от този въпрос се опитва да извлича само ползите, но не се чувства длъжна да изпълнява отговорности.
Хуманитарната катастрофа обаче доведе и до възхода на националистическите партии, които използват естествените страхове и настроения на хората от чужденците, с друга религия и култура. Всички тези страхове, спорове, промени в правилата, проблеми и кризи могат да разцепят ЕС на периферия и основа./news.bg
Вашите коментари