На връщане от конференцията в Дубай си мислих за цената на "черното злато". По-голямата част от конференцията беше посветена на геополитиката, а там всичко е толкова мрачно и по тази причина не исках да мисля за нея. Ето няколко мои размисли.
Ще започнем с неспособността на ОПЕК да намали добива, за да подкрепи цените. Не мога да си обясня как някой може да очаква подобно нещо. Винаги съм смятал, че при подобни случаи, когато се говори за картела, се има предвид Саудитска Арабия – единственият играч, който някога сериозно се е борил със спада на цените с подобни похвати. Но днес на Рияд се пада само около 13% от световния добив, което ограничава възможностите на кралството дори при негъвкаво търсене
Също така не трябва да се забравя за прецедентите. За последен път такова пренасищане на петролния пазар сме наблюдавали през 80-те години на ХХ век. Тогава Саудитска Арабия рязко съкрати добива, но това не помогна. В крайна сметка саудитците се предадоха и цените, независимо от всичко се сринаха. Така че защо им е нужно отново да преминават през това?
Сега ще преминем към Венецуела с ядрените бомби /Русия/. Тя изглежда все по-уязвима пред кризата. Дългосрочните лихви стигат почти 13%, националната валута спада, много компании от частния сектор имат големи дългове в чужда валута. Вие бихте си помислили, че огромните валутни резерви ще позволят на правителството да спаси попадналите в беда компании, но пазарът явно не смята така. Всичко това започва да изглежда много сериозно. /БГНЕС
--------------------
Професор Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика. Анализът е публикуван в неговия блок.
Вашите коментари